О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 982
Гр.С., 29.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4337 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по механизация на земеделското стопанство, [населено място], срещу решение на Окръжен съд Пазарджик №.262/4.05.15 по г.д.№.345/15 – с което е потвърдено решение №.79/3.02.15 по г.д.№.3357/14 на Пазарджишки районен съд за уважаване на предявените от И. С. Т. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна И. С. Т. оспорва жалбата
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.188 т.3 КТ вр. с чл.187 т.8 КТ, като заповедта за дисциплинарно уволнение не отговаря на изискванията на чл.195 КТ. Отразил е, че тя е немотивирана – съдържа общо посочване, че на 16.10.14г. ищецът си е позволил да свика пресконференция и е разпространил невярна и уронваща престижа и доброто име на институцията информация – без да е посочено нарушението и неговите индивидуализиращи белези; не става ясно по какъв повод е свикана конференцията, къде е проведена, кой е присъствал, какви изявления е направил ищеца – т.е. липсава информация за обективните и субективни елементи на нарушението. Посочил е, че тя е необходима както за да се осигури защита на работника, така и за да се позволи на съда да извърши преценка за законността на уволнението. Отбелязал е и, че мотиви липсват и в искането по чл.193 КТ за писмени обяснения – като дори в отговора на исковата молба не се сочи каква точно информация е изнесена и по какъв начин с нея е уронено доброто име на работодателя.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 КТ, като формулира следните въпроси: 1.”Трябва ли да се индивидуализира дисциплинарното нарушение като се посочи по какъв повод е свикана пресконференцията, къде е проведена същата, кой е присъствал на нея и какви изявления е направил ищеца в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, за да отговаря на императивните изисквания на чл.195 КТ, с който се въвежда изчерпателно условия, на които трябва да отговаря заповедта за уволнение, а именно: посочване на нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага?”; 2. ”Задължителни фактически признаци на заповедта за уволнение ли са посочването в нея по какъв повод е свикана пресконференцията, къде е проведена тя и какви изявления е направил ищеца съгласно императивните изисквания на чл.195 КТ?”; 3.”Достатъчно ли е да се приеме, че заповедта за уволнение е мотивирана, щом работникът или служителят е знаел фактическите и правни основания за уволнението си видно от писмените му обяснения до работодателя?”; 4. „Формални критерии на закона към съдържанието на акта ли са нуждата в акта да бъде посочено по какъв повод е свикана пресконференцията и какви са изявленията на работника? В случай, че посочените фактически признаци са част от формалните критерии на закона към съдържанието на заповедта за уволнение, тяхната липса в заповедта освобождава ли съда от задължението му да приложи съдебното начало вменено му от ГПК и да разгледа спора за законосъобразността на уволнението по същество?”
Настоящият състав намира, че изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Изведените от касатора въпроси с номера 1, 2 и 4 са фактически и касаят конкретните обстоятелства по делото. Те не са общи и абстрактни – каквито визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретни въпроси по делото, чийто отговор може да се даде след анализ на доказателствата по делото при решаване на спора по същество. Предвид изложеното те не съставляват годно общо основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не съставлява такова и третият въпрос – доколкото същият съдържа условие, което не е налице. В. съд не е приемал, че работникът, видно от дадените от него обяснения, е знаел за фактическите и правни основания за уволнението му. Поради това и поставеният в тази връзка въпрос е неотносим към решаващата воля на въззивната инстанция.
Предвид всичко изложено по-горе основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не е налице и касация не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Окръжен съд Пазарджик №.262/4.05.15 по г.д.№.345/15.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: