5
5
Определение по т. д. № 967/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 967/14 на ВКС, ТК, І-во отд. Page 1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№984
София, 13.12.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: Н. ХИТРОВ
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 967 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма] срещу въззивно решение № 1864/17.10.2013 г. по т. д. № 1707/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 30/08.01.2013 г. по т. д. №4938/2011 г. на Софийски градски съд. С последното, касаторът е осъден да заплати на [фирма] на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266 ЗЗД сумата 27 314,57 лв. с включен ДДС по договор за строителство от 07.10.2008 г. и споразумение от 25.07.2011 г., както и сумата 2056,70 лв. обезщетение за забава и разноските по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е зачел правната стойност и значение на сключеното между страните споразумение, както и за вида и стойността на претендирани скрити недостатъци, последните свързани с правоизключващо възражение за недължимост на исковата претенция.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с материалноправния въпрос за характера на споразумението, дали същото има преобразуващо действие, за последиците от него и пр. Поддържат се основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, Софийски апелативен съд е приел, че по отношение доказване изпълнението на поетите задължения по договор за строително монтажни работи, квалифициран като изработка, актовете по Наредба № 3/31.07.2014 г. имат доказателствена сила по отношение предаването и приемането на строително монтажните работи, но не представляват установена в нормативен акт форма за действителност на волеизявлението на възложителя за приемане на изработеното. Съдът е обсъждал фактите, имащи значение за приемането, в случая осчетоводени фактури, писмо потвърждение и подписано от страните споразумение от 25.07.2011 г.
Според апелативния съд, споразумението съдържа констатации за извършена реално работа по видове и стойност, препращайки към конкретните фактури, за неизплатените задължения по тези фактури и задължение за издължаването им на фиксирани вноски и срок за заплащането им. По отношение на въведено от ответника евентуално възражение за прихващане, решаващият съд е посочил, че в споразумението не е посочено, че ищецът не е изпълнил конкретно задължение по договора, за да се претендира неустойка за неизпълнение, нито е установено с надлежни доказателствени средства неизпълнение, поради което е счел, че не е налице забава по отношение изпълнение на договорни задължения на изпълнителя. По повод въведеното от ответника при условията на евентуалност възражение за прихващане, свързано с твърдения за отбив от цената, поради наличието на явни и скрити недостатъци, макар съдът да е отказал с определение разглеждането му поради липса на уточнение по вид, размер и количество на твърдяните изпълнени работи с недостатъци, както и цената им, в обжалвания съдебен акт изрично е обсъждан и този въпрос, като е акцентирано на обстоятелството, че ответникът нито с отговора на исковата молба, нито в последствие, дори и във въззивната жалба не е въвел уточняване в посочената насока. Като е преценявал фактите по повод изпълнението на договорните задължения съдът е счел, въз основа на преценка на доказателствата, че работата е свършена.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне. Не е налице основната, обща предпоставка за достъп до касационно обжалване по първия материалноправен въпрос, свързан с характера на споразумението и дали в него се съдържа недвусмислена воля на страните да уредят всички спорни правоотношения. Отговор на подобен въпрос би могло да се даде въз основа на преценка на съдържанието на споразумението, при съобразяване изискванията на чл. 20 ЗЗД едва на етап проверка правилността на въззивното решение. Ноторно е, че страните по един търговски договор биха могли да преуредят своите отношения или да постигнат воля за приемане на договорки, различни от вече регламентираните, да констатират определени факти, в това число изпълнение и неизпълнение на договорни задължения и пр., все факти и обстоятелства, които са различни при всеки конкретен случай и преценката им не води до извод за обосноваване на основание за касационно обжалване. А въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Изводите на въззивния съд за съдържанието на споразумението и за изпълнението на договорните задължения въз основа на приложени фактури и пр., т. е. относно съществуващите търговски отношения и изпълнение са направени в рамките на възложената му правораздавателна функция като съд, на който е възложено да реши материалноправния спор по същество.
Дори и да би могло да се приеме, че е налице водещото основание по чл. 280 ГПК, като недоказано следва да се прецени и допълнителното изискване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно даденото от въззивния съд разрешение по обуславящите изхода на делото правни въпроси да е в противоречие с даденото разрешение на същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Цитираните две решения на въззивни съдилища съдържат изводи, основани на различни факти по всяко едно от делата, преценявани са протоколи, фактури и пр. В тези решения не е обсъждано сключено от страните споразумение и правното му значение, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По отношение на въпроса: ”Подписването на споразумение – установителен договор между страните по договор за изработка лишава ли страната от възможността да претендира ангажиране на общата отговорност на изпълнителя за скрити недостатъци за изработката”, също не е налице основание по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, решаващият съд не е отказал да се произнесе по този въпрос и така да лиши страната от тази законова възможност, а е приел, че въведеното възражение е неконкретно, няма посочване на твърдяните общо недостатъци, нито по вид, нито по стойност и пр.
Относно определяне характера на възражението за отбив от цената, и от тук дали съдът е бил задължен да го включи в доклада си по делото, не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като подобно оплакване не е било въведено във въззивната жалба и не е било предмет на обсъждане във въззивното решение.
Отделно от изложеното, касаторът не е обосновал останалите изисквания, за да се приеме, че е налице и основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1864 /17.10.2013 г. по в. т. д. № 1707/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: