О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 985
София, 18.07.. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 244 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. М. срещу въззивно решение от 04.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 498 /2010 г. на Хасковския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 14.07.2010 г. по гр.д. № 874 / 2009 г. на Районен съд – Димитровград, с което по иск по чл.135 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на Н. П. И. извършената на 18.03.2003 г. с индивидуализиран нотариален акт сделка, с която Л. Г. К. като пълномощник на жалбоподателката е продала на себе си 1 /2 ид. част от индивидуализиран УПИ в [населено място], Хасковска област, заедно с 1 /2 ид.ч. от построените в него жилищна сграда и второстепенна сграда – навес.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване.
Насрещната страна Н. П. И., както и другият ответник на страната на жалбоподателя – Л. Г. К. не изразяват становище по наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева.
Искът е основан на твърдения, че договорът за покупко-продажба, чието обявяване за недействителен се иска по отношение на ищцата, е сключен между двете ответници след връчването на първата ответница на нотариална покана да заплати на ищцата сумата 5,000 лева, които е получила от ищцата по силата на договор за паричен заем от 20.07.1999 г., което първата ответница не е направила и че с влязло в сила през 2004 г. съдебно решение Н. П. И. е осъдена да заплати на ищцата сумата 5,000, които е получила от ищцата по силата на договор за паричен заем от 20.07.1999 г., заедно със законна лихва и изтекла лихва в размер на 2,124 лева и разноски по делото.
Втората ответница оспорва иска с твърдение, че не е знаела за договора за заем и за увреждането към момента на сключване на сделката. Първата ответница (жалбоподател и в настоящото производство)оспорва иска (във въззивна жалба) с твърдения, че издължила част от задълженията и че сделката не е причинила увреждане на ищцата, т.к. първата ответница притежава достатъчно имущество да удовлетвори ищцата.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сделката е извършена след възникването на твърдяното парично задължение, след настъпил падеж и след получаването на нотариална покана и че сделката е извършена с цел увреждане на кредитора чрез намаляване на имуществото от която той би могъл да се удовлетвори, че сделката е възмездна и приобретателката (втората ответница) е майка на прехвърлителката (първата ответница), и съгласно чл.135,ал.2 ЗЗД знанието и за увреждането се предполага и не са представени доказателства за оборване на тази презумпция, че с иска по чл.135 ЗЗД може да се атакува и разпоредителна сделка, с която длъжникът е прехвърлил единствения си имот (длъжникът сама се е лишила от единственото си жилище, поради което не може да противопоставя на кредитора възражение за несквестируемост); ответницата (длъжник), чиято е доказателствената тежест, не е доказала, че към момента на разпоредителната сделка е притежавала и друг имот, от който да може да се удовлетвори ищцата (кредитор), въззивният съд е препратил и към мотивите на първоинстанционния, който извън изложеното по-горе е приел още, втората ответница (майка на първата) е знаела за увреждането, т.к. тя е получила нотариалната покана преди сключването на сделката.
Въпреки дадените и указания касационната жалбоподателка не е представила изложение съгласно изискванията на чл.284,ал.3 ГПК, което да съдържа формулирани основания по чл.280,ал.1 ГПК – правни въпроси, които да са разрешени съобразно предвидените предпоставки в точки 1,2 и 3 на разпоредбата. Допълнително представя молба – отговор, в която отново излага доводи за неправилност на въззивното решение
От изложението в касационната жалба извън твърденията за неправилност на решението, могат да се изведат следните въпроси:
Дали предпоставките за уважаването на иска са налице при 1) платена главница (в касационната жалба се твърди, че с това е доказано и че ответницата (длъжник) не е имала намерение да увреди ищцата (кредитор) и 2) налични други имущества, годни (достатъчни) да удовлетворят кредитора.
Въпросите не са обуславящи. Първият, т.к. законът не прави разлика от какво произтича вземането (задължението), следва да се допълни и че както е приел въззивният съд длъжникът не е доказала, че е удовлетворила кредитора, няма и данни, че направените плащания са за погасяване на главницата, както се твърди (с оглед правилото на чл.76 ЗЗД). За пълнота отбелязваме и че поначало не е нужно ищецът да доказва намерението за увреждане от страна на длъжника и третото лице, тъй като този факт не е елемент от фактическия състав, обуславящ уважаването на иска, такова доказване е нужно само когато увреждащото действие е извършено преди възникване вземането на кредитора (чл.135, ал.3 от ЗЗД), какъвто случаят не е (в случая увреждането (сделката, с която е намалено имуществото) е извършена след възникване на вземането и след получаване на покана за изпълнението му). Поради което в случая намерението за увреждане е ирелевантно. А вторият – т.к. както е приел въззивният съд длъжникът не е доказала този твърдян факт, който е в нейната доказателствена тежест – че разполага с достатъчно имущество, което е реализируемо (което да може да се отчужди срещу получаването на пари) и от което кредиторът може да се удовлетвори (т.е. не е опровергала наличието на увреждане за кредитора при доказано намаляване на имуществото и (на длъжника).
Следователно не са осъществени наведени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответниците не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 04.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 498 /2010 г. на Хасковския окръжен съд, г.о.,.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.