5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 202
София, 10.01.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1453/2013 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „София Портфолио” Б. В. – частно търговско дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Кралство Х., срещу решение № 1902 от 30.11.2012 г., постановено по т. д. № 3190/2012 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. С посоченото решение е отменено решение № 1204 от 02.07.2012 г. по т. д. № 5531/2011 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която за начална дата на неплатежоспособност на длъжника в производство по несъстоятелност [фирма] е определена датата 20.05.2010 г., и за начална дата на неплатежоспособността е приета датата 31.12.2007 г.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на закона. К. поддържа, че въззивният съд е игнорирал разпоредбата на чл.608, ал.2 ТЗ като е определил началната дата на неплатежоспособност единствено на база установените чрез заключението на съдебно – икономическата експертиза икономически показатели /коефициенти/ за ликвидност и автономност, без да вземе предвид положителните резултати от търговската дейност на длъжника след 31.12.2007 г. и извършените след тази дата плащания към кредитори. Навежда оплаквания, че съдът не е изследвал момента на спиране на плащанията като факт, релевантен за обективното проявление на неплатежоспособността и за нейната начална дата. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което за начална дата на неплатежоспособността да бъде определена датата 20.05.2010 г. Претендира разноски за производството пред ВКС.
В открито съдебно заседание ответникът по касация [фирма] – [населено място], заявява становище за основателност на касационната жалба.
С определение № 391 от 10.06.2013 г. е допуснато до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност и значението на икономическите показатели /коефициенти/ за ликвидност при установяването й
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма] е определена датата 20.05.2010 г., съвпадаща с падежа на непогасените задължения на длъжника към молителя по договор за кредит № 627/2008 г., и да определи за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2007 г., Софийски апелативен съд е приел, че неплатежоспособността е израз на трайната неспособност на длъжника да изпълнява изискуемите си парични задължения към всички свои кредитори и не следва да бъде обвързвана с неизпълнението на задължения към отделен кредитор. При определяне на началната дата на неплатежоспособност съдът е взел предвид заключението на назначената от първата инстанция съдебно – икономическа експертиза, чрез която са установени показателите за финансово – икономическо състояние на длъжника за периода 2007 г. – 2011 г. Като е съобразил констатациите в заключението, че коефициентът за обща ликвидност за целия изследван период е бил под единица /съответно за 2007 г. – 0.68, за 2008 г. – 0.92, за 2009 г. – 0.56, за 2010 г. – 0.60, и за 2011 г. – 0.51/, че коефициентите за незабавна и бърза ликвидност са се движили в границите 0.20 – 0.49, а този за абсолютна ликвидност – в границите 0.06 – 0.0001, и че притежаваните от длъжника дълготрайни активи са обект на учредени залози и ипотеки, съдът е направил решаващия извод, че състоянието на неплатежоспособност се е проявило към 31.12.2007 г., когато дружеството е загубило финансовата си автономия, станало е изцяло зависимо от кредиторите си и се е оказало в положение на невъзможност да обслужва задълженията си към тях. За ирелевантен е счетен фактът, че поради неосигурен достъп на вещото лице до счетоводните книги на длъжника не е установено кога длъжникът е спрял да плаща на доставчиците си и на другите свои кредитори.
Решението е неправилно.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения – напр. решение № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ІІ т. о., решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о., решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на І т. о., решение № 44/04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на І т. о. и др. Задължителната практика е ориентирана към становището, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл.608, ал.1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността; От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от посочената задължителна практика и е направил необосновани и незаконосъобразни изводи относно началния момент на проявление на неплатежоспособността на длъжника [фирма].
От заключението на съдебно – икономическата експертиза, на което се е позовал въззивният съд, действително се установява, че към 31.12.2007 г. дружеството – длъжник се е намирало във влошено финансово – икономическо състояние, тъй като при формирани краткосрочни задължения в размер на 1 017 000 лв. е разполагало с краткотрайни активи на стойност 691 000 лв., като с оглед на съотношението между задълженията и активите коефициентът на обща ликвидност е възлизал на 0.68. Същевременно обаче от заключението е видно, че през следващата 2008 г. е проявена тенденция към подобряване на икономическото състояние, изразена в увеличаване на инвестираните средства в краткотрайни активи, нарастване на стойността на материалните запаси до 623 000 лв., на вземанията към клиенти и трети лица до 2 667 000 лв. и на паричните средства до 2 814 000 лв. в резултат на парични постъпления от финансови предприятия. За 2008 г. е отчетен положителен финансов резултат от дейността – печалба в размер на 67 000 лв., и са погасени 99.9 % от задълженията на дружеството, формирани от дейността през 2007 г. Съотношението между краткотрайните активи /6 104 000 лв./ и краткосрочните задължения 6 666 000 лв./ е намерило отражение в коефициента за обща ликвидност, който към 31.12.2008 г. е нараснал до 0.92. Коефициентът за обща ликвидност, който е близък до единица, и размерът на погасените през 2008 г. задължения към кредиторите не позволяват да се направи извод, че длъжникът се е намирал в състояние на неплатежоспособност към приетата от въззивния съд дата – 31.12.2007 г. Процентът на погасените през 2008 г. задължения разкрива, че след 31.12.2007 г. длъжникът е извършил плащания на значителна стойност, което изключва спирането на плащанията по смисъла на чл.608, ал.2 ТЗ като индикация за настъпила към 31.12.2007 г. неплатежоспособност. Производството по несъстоятелност е открито поради неплатежоспособност на длъжника, с оглед на което констатацията на вещото лице за свръхзадълженост на длъжника към 31.12.2007 г. е без значение за определяне на началната дата на неплатежоспособност.
Проявлението на неплатежоспособността, разглеждана като обективно състояние на трайна неспособност на длъжника да погасява с краткотрайните си активи изискуемите задължения към всички кредитори по чл.608, ал.1 ТЗ, е започнало от началото на 2009 г. От заключението на съдебната експертиза се установява, че през 2009 г. размерът на краткосрочните задължения е нараснал до 10 066 000 лв. при налични краткотрайни активи на стойност 5 639 000 лв., в резултат на което коефициентът на обща ликвидност е намалял до 0.56. Заключението на съдебно – икономическата експертиза не съдържа данни за извършени от длъжника плащания към кредитори през 2009 г., а и самият длъжник не е ангажирал доказателства за такива плащания. При липса на доказателства се налага извод, че през 2009 г. е настъпило трайно влошаване на икономическото състояние на длъжника, в резултат на което към края на годината последният е бил в обективна невъзможност да покрива изискуемите си задължения с притежаваните краткотрайни активи и окончателно е спрял плащанията към кредиторите си. Датата 31.12.2009 г. е най-сигурният момент, в който е настъпила неплатежоспособността, поради което тя следва да бъде определена за начална дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма].
Неоснователен е доводът в касационната жалба, че началната дата на неплатежоспособност съвпада с датата 20.05.2010 г., когато длъжникът е спрял да изпълнява изискуемите си задължения по договор за кредит № 627/2008 г., с който касаторът „София Портфолио” Б. В. се е легитимирал като кредитор в производството по несъстоятелност. Както бе посочено по-горе, в задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК е възприето разбирането, че от значение за началната дата на неплатежоспособност е моментът на проявление на трайната невъзможност на длъжника да обслужва задълженията към всички свои кредитори, а не моментът, в който са преустановени плащанията към отделен кредитор.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което за начална дата на неплатежоспособност на [фирма] да се определи датата 31.12.2009 г.
В зависимост от изхода на делото на касатора следва да се присъдят поисканите с жалбата разноски за производството пред ВКС в размер на сумата 155 лв. /платени държавни такси/.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1902 от 30.11.2012 г., постановено по т. д. № 3190/2012 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав, и вместо него постановява :
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], по отношение на което е открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност с решение № 1204 от 02.07.2012 г. по т. д. № 5531/2011 г. на Софийски градски съд, датата 31.12.2009 г.
РЕШЕНИЕТО в тази част подлежи на вписване на основание чл.14 ЗТР в търговския регистър при Агенция по вписванията. Да се изпрати препис от решението на Агенция по вписванията за извършване на вписването.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на „София Портфолио” Б. В. – частно търговско дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Кралство Х., със съдебен адрес в Република България [населено място], [улица], ет.1, офис 2.2 – адв. В. Й., сумата 155 лв. /сто петдесет и пет лв./ – разноски за производството пред ВКС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :