2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1
[населено място], 02.01.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 7016 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № ІІ-111 от 25.07.2013г. постановено от Бургаски окръжен съд по гр.д. № 947/2013г., с което е отменено решение № 179 от 15.08.2011г. на Бургаски районен съд по гр.д. № 3545/2009г. по иска срещу Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” и вместо това е признато за установено по отношение на посочената агенция, че К. А. Я. е собственик на 1/5 ид.ч. от 850 кв.м., съставляващи реална част от недвижим имот с идентификатор 67800.5.770 по кадастралната карта на [населено място], обозначени с оранжев контур на скицата към заключението на допълнителната техническа експертиза /неразделна част от решението/, съставляващи част от възстановен по реда на ЗСПЗЗ поземлен имот – бивше лозе от 2,2 дка в м.”М.”, възстановен като поземлен имот № 1477 по помощния комбиниран план на същата местност и е осъдена Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” да предаде на К. А. Я. владението върху 1/5 ид.ч. от така описания имот.
Касационната жалба е подадена от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело”. Като основание за достъп до касационен контрол се поддържа противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1/ допустимо ли е ответник по иск по чл. 108 ЗС да се брани с възражение за придобиване на имота чрез давностно владение; 2/ когато имотът, обект на претенция по чл. 108 ЗС, се владее повече от пет години необезпокоявано от ответника, това обуславя ли неоснователност на исковата претенция. Приложени са съдебни решения.
Ответникът по касационната жалба К. А. Я. чрез процесуалния си представител е подал писмен отговор, в който поддържа, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване и претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск. Ищецът се легитимира като един от наследниците на А. Я. С., починал 1957г., като наследственият дял на ищеца е 1/5 част. В полза на наследниците на А. С. е признато правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на лозе от 2,2 дка в м. „М.” в землището на [населено място] като възстановяването е със съдебно решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и издадено въз основа на него ново решение на ПК-С.. Съгласно удостоверението по чл. 13, ал.5 ППЗСПЗЗ имотът е с № 1477 по помощен комбиниран кадастрален план в урбанизираната територия на града и свободната от застрояване площ е 1320 кв.м. Според приетата техническа експертиза част от имота попада в парцел І в кв. 89 и се владее от [фирма], а друга част е извън регулация, попада в имот, предназначен за курортен хотел на Министерство на отбраната и се владее от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело”. Установено е от приложените актове за държавна собственост, че теренът стопанисван от ответната агенция е бил отчужден от собствениците за военни нужди с укази от 1939 и 1943г.
Искът за собственост е предявен спрямо ответника [фирма] досежно частта от имота, която е в регулация и спрямо ИА”Военни клубове и военно почивно дело” спрямо частта от имота, извън регулация. По отношение на ответника [фирма] първоначалното въззивно решение е влязло в сила с недопускането му до касационно обжалване. Обжалваното пред настоящия съд въззивно решение е такова по чл.294 ГПК. С решение на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по гр.д. № 485/2012г. е отменено предходното въззивно решение по иска против ИА „Военни клубове и военно почивно дело” и делото е върнато за ново разглеждане на Бургаски окръжен съд. В касационното решение е прието, че Изпълнителната агенция е структурно звено на пряко подчинение на министъра на отбраната, представлява държавно учреждение и следва да се счита обвързана от съдебното решение за възстановяване на имота в полза на ищеца. Поради това, съгласно приетото с ТР № 5/ 2011 г. на ОСГК на ВКС, Агенцията не може да оспорва по реда на косвения съдебен контрол възстановяването на собствеността, извършено от държавата чрез съответните компетентни държавни органи и преминало пряк съдебен контрол.
Съгласно дадените в отменителното решение указания при новото разглеждане въззивният съд е приел техническа експертиза, която определя точното разположение на спорния поземлен имот и го описва според актуалното му състояние по приетата кадастрална карта на града.
Решаващите мотиви на въззивния съд за уважаване на претенцията са тези по касационното решение – за недопустимост на косвен съдебен контрол върху възстановяването на собствеността, което е извършено със съдебно решение.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Съгласно указанията в т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поставените от касатора два правни въпроса не са свързани със съображенията, поради които Бургаски окръжен съд е уважил иска. Те касаят възможността за придобиване на имота по давност чрез необезпокоявано владение повече от пет години, допустимостта и основателността на такова възражение срещу предявен ревандикационен иск. Такива въпроси не са били разрешени в обжалвания акт. Видно че, касаторът не е представил в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба и не е навел своевременно възражение за придобиване на имота по давност, каквото безспорно е допустимо като част от защитата на ответник по предявен ревандикационен иск. Именно поради това първоинстанционният и въззивният съд не са се произнесли по възражение, с каквото не са били сезирани. Въвеждането му за първи път пред касационната инстанция е недопустимо. Ето защо поставените правни въпроси и приложената към тях съдебна практика са неотносими към решаващите правни изводи на съда и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата има право на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-111 от 25.07.2013г. постановено от Бургаски окръжен съд по гр.д. № 947/2013г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” със седалище [населено място], [улица] да заплати на К. А. Я. от [населено място], [улица] сумата 1000/хиляда/ лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: