О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 02.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНКОВА гр. д. № 2268 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 570 от 21.12.2016 г. по в. гр. д. № 400/2016 г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено решение № 313/12.08.2016 г. по гр. д. № 871/2015 г. на Смолянския районен съд в частите, с които е признато за установено по отношение на Т. Н. Н. и М. К. Н., че К. Н. Н. е собственик на 1/2 ид. ч. от апартамент с идентификатор 67653.917.303.3.6 по кадастралната карта на [населено място] и ответниците са осъдени да му предадат владението върху процесната 1/2 ид. ч. от същия.
Въззивният съд е приел, че ищецът е доказал активната си материално-правна легитимация на въведеното придобивно основание. Въведеното от ответниците възражение срещу нея, изразяващо се в предоставено право на ползване въз основа на влязло в сила съдебно решение за прекратяване на брака между ищеца и ответницата Н., е прието за неоснователно, тъй като същото е било прекратено с навършване на пълнолетие на ответницата Н. – дъщеря на страните. Доказано е, че фактическата власт се осъществява изцяло от ответниците /ответницата Н. е прехвърлила на ответницата Н. притежаваната от нея 1/2 ид. ч., като си е запазила правото на ползване върху нея/. В заключение въззивният съд е посочил, че исковете са основателни, като на основание чл.272 ГПК е препратил и към изложените от районния съд мотиви.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Т. Н. Н. и М. К. Н..
Жалбоподателите считат, че въззивното решение е неправилно. Поддържат, че въззивният съд не е съобразил, че с предявените искове ищецът е целял промяна на предоставеното право на ползване на семейното жилище, без да са били налице предпоставките на чл.56, ал.6 СК за допускането й. Сочи се, че жилището не може да се ползва съвместно от бившите съпрузи, тъй като отношенията между тях са нетърпими.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:
1. Задължен ли е съдът при предявен иск от бивш съпруг по чл.108 ЗС за предаване владението на идеална част от жилище, да прецени възможността същото да се ползва съвместно?
2. Допустим ли е иск за предаване владението на идеална част от жилище, за което е установено, че е неподеляемо, не може да се ползва съвместно от двамата бивши съпрузи, с оглед на което ползването му е било предоставено на единия от тях?
3. Не е ли съществувало задължение за съда при определяне на правната квалификация на предявения иск да се съобрази с влязлото в сила решение за прекратяване на брака, с което ползването на семейното жилище е било предоставено на единия съпруг?
Касаторите се позовават на Постановление на Пленума на ВС № 12/28.11.1971 г., т.10 от същото; решение № 304/11.12.2013 г. по гр. д. № 1406/2012 г. на ВКС, четвърто г. о. и решение № 247/25.06.2010 г. по гр. д. № 239/2009 г. на ВКС, четвърто г. о.
Ответникът в производството не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и не е налице пречката на чл.280, ал.2 ГПК за разглеждането й от ВКС. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по поставения първи въпрос в изложението. Цитираната съдебна практика не разкрива сходство с конкретния случай, тъй като в същата са разрешени въпроси, свързани с предоставяне ползването на семейното жилище. В нея в рамките на производството по прекратяване на брака са обсъждани въпросите по чл.107, ал.1 СК /отм./, респ. чл.56, ал.1 СК, за наличието на търпими отношения между съпрузите. В настоящата хипотеза с влязло в сила решение по гр. д. № 278/2009 г. на Смолянския районен съд, на основание чл.99, ал.1 СК /отм./ е прекратен с развод брака между К. Н. и Т. Н.. Упражняването на родителските права по отношение на детето М. Н., родена през 1994 г., е предоставено на майката. Ползването на процесното семейно жилище, представляващо съпружеска имуществена общност, също е предоставено на ответницата Н. докато се упражняват родителските права. Правото на ползване е било прекратено с навършването на пълнолетие на ответницата Н. през 2012 г., с оглед на което не може да се противопостави на ищеца.
По поставения втори въпрос за допустимостта на иск по чл.108 ЗС в хипотезата, когато брачният съд е приел, че жилището не може да се ползва съвместно от двамата съпрузи, също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Преценката за липса на такава възможност не може да обуслови извод за недопустимостта на предявения иск. Искът за ревандикация може да се предяви не само срещу трето лице, но и срещу съсобственик, който ползва цялата вещ и не допуска ищеца да я ползва съобразно правата си. В настоящата хипотеза ищецът въобще не е допускан да ползва общата вещ, поради което не може да се приеме, че търсената от него защита не може да бъде постигната с този иск.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения трети въпрос. Предявеният иск правилно е квалифициран като такъв по чл.108 ЗС с оглед изложените в него обстоятелства, на които се основава, както и отправеното до съда искане. Същият не може да се квалифицира като иск за промяна ползването на семейното жилище.
Така поставените втори и трети въпрос от изложението не са обусловили решаващите изводи на съда и не са от значение за изхода по конкретното дело.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разрешаването на поставените въпроси не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не съществува нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле – неясна или непълна правна норма, поради което да има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл.
Горните съображения обуславят отказ за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация не е претендирал разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 570 от 21.12.2016 г., постановено по в. гр. д. № 400/2016 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: