О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
Гр.София, 06.01.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 204 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Т”А. , гр. С. срещу определение № 792/23.05.2008г., постановено по ч.гр.д. № 2161/2008г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 08.04.2008г. по гр.д. № 10855/2008г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявлението на “Т” А. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р. М. М.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът Р. М. , гр. С. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира, че частната касационна жалба е редовна. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК във вр. с чл.413, ал.2 от ГПК, и е спазен срокът по чл.275, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по заявление на “Т”А. за издаване на заповед на изпълнение на основание чл.410 от ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, въззивният Софийски градски съд е приел, че заявлението не отговоря на изискванията на чл.410 от ГПК. Съображенията на съда са, че вземането, за което се иска издаването на заповед за изпълнение, произтича от търговска сделка, а споровете с предмет търговски сделки са подсъдни на окръжния съд, поради което не е налице условието на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК. На следващо място, заявителят не е посочил обстоятелствата, на които основава вземането си, съгласно чл.127, ал.1 от ГПК и според препращането на чл.410, ал.2 от ГПК. Съставът на градския съд е изложил и довод, че в производството по издаване на заповед за изпълнение не е предвидена възможност на отстраняване на нередовност на заявлението по реда на чл.129 от ГПК.
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Частният жалбоподател поставя като съществени за делото въпросите за допустимостта на заповедното производство срещу длъжници на “Т”А. за неизплатените суми за консумирана топлинна енергия, за необходимите реквизити на заявлението за издаване на заповед на изпълнение и за възможността за отстраняване на евентуални нередовности на заявлението.
Настоящият съдебен състав намира, частният жалбоподател е поставил съществени процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Изводите на въззивния съд са основани на тълкуването на нормите на чл.410, чл.411, чл.127 и чл.129 от ГПК, приложими към разглеждания казус, и същите са от значение за крайния резултат от произнасянето на съда.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК предпоставя противоречие в практиката на съдилищата по влезли в сила съдебни актове. В случая частният жалбоподател сочи издадени заповеди за изпълнение в негова полза, постановени от състави на Софийския районен съд. При уважаване на заявлението издадената заповед за изпълнение не подлежи на обжалване съгласно чл.413, ал.1 от ГПК, но влиза в сила по реда на чл.416 от ГПК. Частният жалбоподател е представил само една заповед за изпълнение, върху която е направено отбелязване на издаване на изпълнителен лист, т.е. не е било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение или подаденото е оттеглено, поради което е постановено и издаването на изпълнителен лист. За останалите съдебни актове може да се направи предположение, че са влезли в сила, доколкото са представени и издадени изпълнителни листове по същите граждански дела. Издадените заповеди за изпълнение сочат на произнасяне относно допустимостта на производството по чл.410 от ГПК по поставения първи въпрос съгласно чл.280, ал.1 от ГПК, но констатираното противоречие е само между обжалвания акт и представената практика. По отношение на следващите въпроси – за конкретизацията на обстоятелствата по заявлението и възможността за отстраняване на евентуалните му нередовности, частният жалбоподател е представил заявления по други дела и съобщения, изпратени му от СРС с указания. Тези актове не се ползват със сила на присъдено нещо и не биха могли да служат за аргументиране на наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Налице е предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Съществените процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради необходимост от произнасяне от ВКС при липсата на задължителна за съдилищата практика по поставените въпроси и нуждата от тълкуване на приложените правни норми по нов за националното право институт.
По тези съображения настоящият съдебен състав допуска касационното обжалване на въззивното определение по ч.гр.д. № 2161/2008г. на Софийския градски съд.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.
Законодателят е регламентирал издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.410, ал.1 от ГПК за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районен съд. Изводите на въззивния съд относно търговския характер на вземането, по отношение на което е заявено искане за издаването на заповед за изпълнение, и относно обуславящата за допустимостта на производството подсъдност на иска като първа инстанция на окръжния съд, са неправилни.
В случая е без значение за приложимостта на заповедното производство квалификацията на вземането като произтичащо от търговска сделка или от гражданско правоотношение. С П. 22, т.2 от ПЗР на ГПК е направено изменение в чл.154 от Закона за енергетиката, според което за задълженията на потребителите – неизправни длъжници към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед на изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК, независимо от техния размер. Следователно допустимостта на заповедното производство произтича от изричното препращане на специалния закон – Закона за енергетиката, към реда на чл.410, ал.1 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение от районния съд, независимо от размера на заявеното вземане и без оглед на правилата за определяне на родовата подсъдност на особените искови производства по Ч. ІІІ на ГПК.
Съгласно чл.410, ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и 2 от ГПК, т.е. – по съдържание на исковата молба и по отношение на приложенията към нея /пълномощно и държавна такса/. Въззивният съд е приел, че заявлението е нередовно, като на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.272 от ГПК е споделил изцяло съображенията на първоинстанционния съд. Според съдилищата заявителят не е посочил фактите, обосноваващи заявлението – има ли договорно отношение, дали се претендира изпълнение на договорни задължения или заплащане на сумата на друго основание – неоснователно обогатяване, за кой обект, жилище или друг е ползвана топлоенергията, длъжникът собственик ли е имота или го е ползвал на друго основание.
Настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление е нередовно по смисъла на чл.410, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, а именно: изложението на обстоятелствата, на които се основа искът, е непълно. Заявителят единствено е посочил, че длъжникът е ползвал, доставена от дружеството топлинна енергия, през периода м.01.2005г. до ч.09.2007г. и не е погасил задължението си, както и че за същия период има изготвена изравнителна сметка от “Т” ООД, от която било видно “изравнението за абоната за визирания период”. По отношение на основанието, от което произтича претенцията същото е конкретизирано – доставка на топлинна енергия, но досежно обекта, за който същата е ползвана, заявлението е нередовно. Липсва възможност за индивидуализация на съществуващите договорни отношения, което обстоятелство е от съществено значение, предвид на възможността за сключването на повече от един договор за доставка на топлинна енергия между заявителя и длъжника. Договорните отношения по чл.149 от Закона за енергетиката между доставчика на топлинна енергия и потребителя имат за последица ирелевантност на факта относно принадлежността на правото на собственост върху отоплявания обект. Следва да се има в предвид, че чл.154, изр.2 от Закона за енергетиката предвижда, че за задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение – неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка на съответната година, за която е задължението, и при позоваване на съществуването на такава сметка, заявителят следва да я посочи със съответните реквизити. Изложението на обстоятелствата, на които се основава заявлението, е гаранция за защита на правата на длъжника при уредената възможност за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.414 от ГПК и за евентуалното подаване на иск относно вземането по чл.415 от ГПК.
Законосъобразни са изводите на въззивната инстанция, че за районния съд не съществува задължение за даване на указания за отстраняване на нередовностите на заявлението. Разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК не препраща изрично към чл.129 от ГПК относно проверката за редовност на заявлението. По силата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл.410, ал.2 във вр. чл.127 и чл.128 от ГПК и по основателността на искането по чл.411 от ГПК. В Г. 37 – чл.425, ал.2 от ГПК е предвидена изрична възможност районният съд да дава писмени указания, но само когато не е използван образец на заявлението или използваният е неправилен. Разпоредбата на чл.101, ал.1 от ГПК, вменяваща задължение на съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, не намира приложение при констатирана нередовност на заявлението по чл.410 от ГПК. Същата въвежда общи правила за поправяне на процесуалните действия на страните, но не и при нередовност на сезиращия съда акт – заявление за издаване на заповед за изпълнение. Липсата на изрична или препращаща норма налага извода, че при нередовност по чл.127, ал.1 и 3 или по чл.128, т.1 и 2 от ГПК съдът се произнася с разпореждане за отхвърляне на заявлението.
По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че заявлението за издаване на заповед на изпълнение е нередовно по смисъла на чл.410, ал.2 вр.чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, поради което обжалваното въззивно определение за потвърждаване на разпореждането за отхвърляне на заявлението на “Т” А. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 792/23.05.2008г., постановено по ч.гр.д. № 2161/2008г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.