О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 06.01.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА КОСТОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 737/2009
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. к. „Български имоти” АД, гр. С. против определение № 256 от 12.06.2009 г. по ч. т. д. № 288/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд определение № 103 от 15.01.2009 г. по т. д. № 914/2008 г. за връщане на подадената от застрахователното дружество частна жалба срещу отказа да бъде уважено направеното възражение за местна подсъдност на предявения срещу него главен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ .
В частната касационна жалба се поддържа, че определението е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Застъпено е становището, че доколкото седалището на застрахователя се намира в гр. С. и липсват доказателства Агенцията му в гр. В. да представлява поделение, респ. да е регистрирана като клон по смисъла на Търговския закон, то местната подсъдност следва да бъде определена съобразно правилото на чл. 108, ал. 1, изр. 1, а не на изр. 2 ГПК.
Допускането на касационното обжалване на атакуваното определение е обосновано с твърдението, че актът съдържа произнасяне по съществен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Като такъв е посочен въпросът за местната подсъдност на исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност” и по-конкретно – за прилагането на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба – Д. Й. Д. и Б. Т. Б., двамата от гр. В. не заявяват становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Касационното обжалване обаче не следва да бъде допуснато, тъй като липсва главната предпоставка за това, визирана в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – поставеният от касатора въпрос да е значим за конкретното дело, т. е. решаването на този въпрос да е обусловило изхода на правния спор.
За да потвърди отказа на първоинстанционния съд да уважи направеното от ЗК „Български имоти” АД възражение за местна подсъдност по предявения срещу него иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, Варненски апелативен съд е приел за установено по делото по реда на чл. 161 ГПК, с оглед поведението на самия ответник-застраховател, наличието на преки отношения на застрахования делинквент /ответника Б. Т. Б./ с поделение или клон на застрахователя в гр. В.. Поради това, по отношение на местната подсъдност на главния иск е приложил правилото, установено в чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК, като е счел, че компетентен да разгледа същия е Варненски окръжен съд. Същевременно, обаче, като самостоятелно основание за компетентността на този съд да разгледа делото е посочена разпоредбата на чл. 116 ГПК, даваща право на избор на ищеца по отношение на местно компетентния съд, приложимостта на която в случая е обусловена от факта, че освен главният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя, е предявен и евентуален иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на вредите, подсъдността на който съобразно правилото на чл. 115 ГПК /процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило в района на гр. В. е на Варненски окръжен съд
С оглед мотивите на атакуваното определение, поставеният от частния жалбоподател въпрос не се явява значим за спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото местната подсъдност на исковете в случая е определена не само съобразно изискванията на чл. 108, ал. 1 ГПК, но и съобразно правилото, установено в чл. 116 ГПК, не може да се приеме, че приложимостта на чл. 108, ал.1 ГПК е именно и единствено въпросът, чието решаване е обусловило изхода на конкретното дело. Предвид липсата на главното условие за допускане на касационното обжалване, не следва да се обсъжда и наличието на допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, т. е. дали въпросът е решаван противоречиво от съдилищата.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 256 от 12.06.2009 г. по ч. т. д. № 288/2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: