5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
С.,06.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 336/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. – гражданин на Обединено Кралство Великобритания и С. И., срещу решение № 160 от 26.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 429/2010 г. на Варненски апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 773 от 14.06.2010 г. по гр. д. № 2389/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. К. против [фирма] искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на дадени без основание суми в размер на 69 930 британски паунда, 600 евро и 13 260 лв., преведени от ищеца по сметка на ответното дружество в периода 04.03.2009 г. – 17.08.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2009 г., до окончателното плащане, и са присъдени разноски на ответника в размер на 100 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на закона и се прави искане неговата отмяна с произтичащите от това последици. К. поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които са препятствали изясняването на действителните отношения между страните по повод превода на спорните парични суми и са опорочили крайния извод за неоснователност на предявените искове. Развива съображения, че вследствие неправилна преценка на доказателствата, кредитиране на необосновано заключение на съдебно – счетоводна експертиза и нарушение на материалния закон съдът е основал решението си на погрешния фактически и правен извод, че претендираните с исковете суми не подлежат на връщане по силата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като са преведени по сметката на ответното дружество при наличие на правно основание – в изпълнение на решение на общото събрание на съдружниците за извършване на допълнителни парични вноски по чл.134 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като обуславящи за изхода на делото са формулирани следните въпроси : „1. Ако плащането е извършено от обща банкова сметка на съдружник и трето лице, нямащи качеството на съдружник, без посочване в платежните документи, че основание за плащането е решение на общото събрание на дружеството за допълнителна парична вноска, може ли да се направи правен извод, че цялото или част от плащането е за допълнителна парична вноска; 2. Допустимо ли е лице, което няма качеството на съдружник, да извършва плащане, представляващо допълнителна парична вноска, без изрично волеизявление от негова страна, че изпълнява задължение на друго лице; 3. С оглед специфичните правни последици от задължението на съдружника за заплащане на допълнителна парична вноска, не следва ли изпълнението на това задължение да е извършено от съдружника по недвусмислен начин; 4. Допустимо ли е изпълнението на задължение за допълнителна парична вноска да бъде извършено преди датата на приемане на решението на общото събрание; 5. Може ли плащане, наредено от съдружник преди датата на вземане на решение за допълнителна парична вноска, да бъде в изпълнение на последващо решение в този смисъл на общото събрание и допустимо ли е авансово плащане по невзето решение на общото събрание за допълнителна парична вноска; 6. Може ли да се приеме, че е взето валидно решение за допълнителна парична вноска при поето задължение за плащане само от единия съдружник, без участие на другия съдружник, и в такъв случай може ли да се приеме, че не се касае за допълнителна парична вноска на съдружник; 7. Може ли да се приеме, че по правната си характеристика договорът за заем и допълнителната парична вноска са идентичини.”.
Освен посочените въпроси, като релевантни за приложното поле на касационния контрол са поставени и два процесуалноправни въпроса : „1. Задължен ли е съдът, сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, да установи всички елементи на соченото от ответника правно основание за получаване на плащането; 2. Може ли да се приеме за неоснователен иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД при доказан факт на извършено от ищеца плащане и липса на безспорно доказване на конкретното правно основание за задържане на сумите от страна на получилия ги ответник.”. К. твърди, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 419/01.06.2006 г. по т. д. № 12/2006 г. на І т. о. и решение № 1087/06.03.2008 г. по т. д. № 662/2007 г., а алтернативно – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] със седалище в [населено място] е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който изразява становище за отсъствие на основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. В отговора е заявено и искане за разноски.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от настоящия касатор Н. К. против [фирма] искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумите 69 930 британски паунда, 600 евро и 13 260 лв., претендирани като дадени при първоначална липса на основание, Варненски апелативен съд е приел, че исковете са неоснователни поради отсъствие на предпоставките по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. След анализ на писмените доказателства по делото и на заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно – икономическа експертиза е направен извод, че сумите, формиращи сбора от 69 930 британски паунда, са преведени от ищеца по сметката на ответното дружество като допълнителна парични вноска по смисъла на чл.134 ТЗ в изпълнение на решение от 04.03.2009 г. на общото събрание на дружеството. Фактът, че сумите са преведени от обща банкова сметка на ищеца и трето за спора лице – К. К., е преценен като ирелевантен за спора с оглед данните по делото, че в документите за оформяне на превода като вносител е посочен само Н. К., а получените суми са осчетоводени и декларирани по реда на Наредба № 27 на БНБ като допълнителни парични вноски по чл.134 ТЗ, извършени от Н. К. в качеството му на съдружник в [фирма]. Становището, че общата сума от 69 930 британски паунда е била предназначена да послужи като допълнителна парична вноска по чл.134 ТЗ, е аргументирано и с факта, че ищецът е подписал протоколите с решенията на общото събрание от 04.03.2009 г., предвиждащи задължение в негова тежест за допълнителни вноски във връзка с дейността на дружеството. При така възприетите фактически изводи претенцията за връщане на сумата 69 930 британски паунда е преценена като неоснователна по съображения, че след като сумата е дадена от ищеца в качеството му на съдружник в ответното дружество в изпълнение на породеното от решенията на общото събрание задължение по чл.134 ТЗ, тя не подлежи на връщане при предпоставките на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Неоснователността на исковете за сумите 600 евро и 13 260 лв. е мотивирана с констатациите в заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че ищецът е изтеглил тези суми от разплащателната сметка и от касата на [фирма], след което ги е внесъл отново в банката за захранване на дружествената сметка, вписвайки себе си като вносител в преводните нареждания. Въззивният съд е приел, че след като внесените парични суми са принадлежали на дружеството и не са излезли от патримониума на ищеца, за последния не съществува право да претендира връщането им на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
К. е обосновал приложното поле на касационното обжалване с материалноправни и процесуалноправни въпроси, които не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация – да са от значение за изхода на делото. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на делото е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда по съществото на спора, а не възприемането на фактическата обстановка и преценката на доказателствата. В конкретния случай формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са от такова естество, че предполагат ревизиране на същинската правораздавателна дейност на въззивната инстанция по преценка на доказателствата и установяване на релевантните за спора по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД факти. Решаващият извод на въззивния съд за неоснователност на исковете с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД произтича от изградените след анализ на доказателствата по делото фактически констатации, че преводът на сумата 69 930 британски паунда е осъществен от ищеца – касатор в изпълнение на решение на общото събрание на ответното дружество, задължаващо го да извърши допълнителна парична вноска по чл.134 ТЗ, респ. че преводите на сумите 600 евро и 13 260 лв. не са реализирани с лични средства на касатора, а с парични средства на самото дружество. Евентуалните грешки при формиране на тези констатации са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които са от значение за правилността на въззивното решение, но не могат да обосноват допускане на решението до касационното обжалване, тъй като са извън установените в чл.280, ал.1 ГПК селективни критерии за достъп до касация. Като е обосновал приложното поле на касационния контрол с въпроси, релевантни за правилността на атакуваното решение, касаторът е поставил знак на равенство между основанията по чл.281, т.3 ГПК и общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, което само по себе си е достатъчно за недопускане на касационното обжалване.
Отсъствието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК освобождава настоящата инстанция от задължение да обсъжда поддържаните от касатора допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, в какъвто смисъл са указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като въпреки заявеното в отговора искане, не са представени доказателства за извършени разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 160 от 26.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 429/2010 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :