3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1
гр. София,03.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 4730 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 29.10.2013г. по ч.гр.д. № 7690/2011г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 07.03.2011г. на Софийски районен съд, 47 състав, по гр.д. № 2910/ 2010г. и решение от 10.06.2013г. по гр.д. № 7690/ 2011г. на СГС, IV Д състав и въззивното производство е прекратено.
Частният жалбоподател, моли да се обезсили обжалваното определение като недопустимо, съответно отмени като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въпреки, че е било налице невлязло в сила разпореждане за връщане на касационната жалба, чрез подаването на касационната жалба, спорът е бил пренесен пред ВКС, поради което е недопустимо въззивният съд да обезсили собственото си решение, чиято правораздавателна власт е била изчерпана. Компетентен да се произнесе по молбата по чл.233 ГПК е съдът, до който е адресирана касационната жалба. Сочи, че въззивният съд е компетентен да се произнесе по молбата за отказ от иска само, ако тя е постъпила преди подаване на касационната жалба до горестоящия съд. Излагат се и съображения, че с изтичането на дадения от въззивния съд срок за отстраняване на пороците на касационната жалба, въззивното решение влиза в сила и не може да бъде обезсилвано.
Ответникът по частната жалба, [фирма], не депозира отговор по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение от 10.06.2013г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените срещу [фирма] искове. Подадената от ищеца, [фирма], касационна жалба с разпореждане от 06.08.2013г. е оставена без движение с указания по чл.284, ал.1-ал.3 ГПК, съобщени на страната на 03.09.2013г. Поради неизпълнението им, с разпореждане от 15.10.2013г. въззивната инстанция е постановила връщане на касационната жалба.
След постановяване на въззивното решение, на 10.09.2013г. ищецът е направил отказ от исковете, като молбата не е била своевременно докладвана по делото, поради погрешното й прилагане по друго дело.
За да обезсили първоинстанционното и въззивното решение и прекрати производството по делото, Софийски градски съд, е приел, че отказът от иска е направен пред него при висящност на спора пред въззивната инстанция, доколкото решението на СГС не е влязло в сила.
Определението е допустимо и правилно.
С определение № 505/ 17.07.2013г. по ч.т.д. № 2693/2013г. на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието, че съдът, до който е адресирана жалбата, е компетентен да се произнесе по обезсилване на постановеното по спора решение само в хипотезата на отказ от иска, направен пред него, след като жалбата му е изпратена за произнасяне по нея от долустоящия съд, какъвто не е настоящият случай, при който при невлязло в сила разпореждане на въззивния съд за връщане на касационната жалба, въззивната инстанция е обезсилила първоинстанционното и въззивното решение и е прекратила производството по делото с оглед направен от ищеца отказ от исковете по чл.233 ГПК. Настоящият състав напълно споделя даденото разрешение в посоченото определение, което изхожда от обусловеността на производството по движение на жалбата срещу решението от направения отказ от исковете, при който съдът се десезира от спора и прекратява разглеждането му, като с обратна сила се заличават извършените процесуални действия, включително постановените по спора решения, които се обезсилват. Развитието на производството по постъпилата срещу въззивното решение касационна жалба е обусловено от произнасянето на съда по отказа от иска, спрямо който производството по жалбата има вторичен характер. Ето защо, при направен отказ от иска пред въззивния съд, същият не може да продължи действията по администриране на касационната жалба, а следва да обезсили постановеното от него и първоинстанционния съд решения и да прекрати производството по спора, тъй като жалбата не е изпратена на по-горния по степен съд.
Неоснователно е и твърдението на частния жалбоподател, че отказът от исковете по чл.233 ГПК е направен след влизане в сила на въззивното решение, тъй като по арг. на чл.296, т.2 ГПК, въззивното решение, при подадена касационна жалба срещу него, влиза в сила не от момента на изтичане на срока за отстраняване на пороците на жалбата, а от влизане в сила на разпореждането на съда за връщане на жалбата на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. В случая, както към момента на отказа от иска, така и към момента на атакуваното определение на въззивния съд, с което, на основание чл.233, изр.3 ГПК, са обезсилени двете решения /първоинстанционно и въззивно/ и производството по делото е прекратено, разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба не е било влязло в сила и исковото производство по спора е било висящо.
С оглед изложеното, обжалваното определение, като допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.10.2013г. по ч.гр.д. № 7690/2011г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.