О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1/05.01.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5230 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалва се решението от 27.02.2014 г. по гр. д. № 14 336/ 2011 г. в частта, с която Софийски градски съд, като отменя решението от 02.06.2011 г. по гр. д. 12 127/ 2002 г. на Софийски районен съд, възстановява на основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на Г. Г. Т.-Й. и В. Г. Щ. от наследството на баща им Г. М. Т., възлизаща на 2/ 3 ид. части, по исковете срещу М. С. М., като намалява завещателното разпореждане по саморъчно завещание от 06.06.2001 г. за също толкова идеални части.
Решението се обжалва от М. С. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпроса: Дали приемането на наследството под опис по чл. 30, ал. 2 ЗН е необходимо условие (материалноправна предпоставка) за уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен срещу лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване? Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът обосновава с противоречие на въззивното решение с т. 4 от ТР № 3/ 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/ 2013 г. ОСГК на ВКС.
Ответниците по касация Г. Г. Т.-Й. и В. Г. Щ., възразяват, че допълнителното основание липсва. Обект на извършено нормативно тълкуване е разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН, която не е приложена от въззивния съд и не намира приложение по спора по конститутивните искове. Претендират разноски.
Касационната инстанция констатира, че касационната жалба е с допустим предмет – въззивното решение в обжалваната част е по гражданско дело с цена на исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН (активно субективно съединени) над 5 000 лв. Подадена е от легитимирана страна – ответникът по уважените искове. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима, поставеният въпрос обуславя изводите на въззивния съд, но той не е решен от него в противоречие с тълкувателното решение.
С въззивното решение конститутивните искове по чл. 30, ал. 1 ЗН са уважени, като е намалено универсално саморъчно завещание на бащата на ищците в полза на касатора. Установено е, че той е лице, изключено от кръга на призованите към наследяване. В т. 4 на ТР № 3/ 19.12.2013 г. ОСГК на ВКС прие, че приемането на наследството под опис е условие (материалноправна предпоставка) за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, но само срещу заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН, завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на наследодателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Това лице не е заветник – аргумент и от следващата алинея на чл. 16 ЗН, съгласно която завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество са частни и придават качеството на заветник. Следователно въззивното решение съответства, а не противоречи на тълкувателния акт.
При този изход на делото в настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат направените от всяка от двете ответници по касация разноски. Те се изразяват в заплатените хонорари от по 400 лв. за представителството в касационното производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване се решението от 27.02.2014 г. по гр. д. № 14 336/ 2011 г. на Софийски градски съд по исковете по чл. 30, ал. 2 ЗН.
ОСЪЖДА М. С. М. ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. Г. Т.-Й. ЕГН [ЕГН] и В. Г. Щ. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по 400. 00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.