1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 05.01.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 4978 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С определение №1980, постановено на 08.11.2017г. по в.ч.гр.д.№1678/2017г. Бургаският окръжен съд е отменил определение №239 от 04.10.2017г., постановено по гр.д.№432/2017г. по описа на Районен съд-Царево и вместо това е спрял изпълнението на решенията по т.1-13 и т.15-18, взети на проведеното на 17.08.2017г. Общо събрание на Етажната собственост в к-с „Н.“, представляващ сграда с идентификатор 48619.64.23.1 по КККР на [населено място], обл.Б., м.“Н.“, к-с „Н.“.
Определението е обжалвано от председателя на Управителния съвет на Етажна собственост „Н.“ чрез процесуалния представител адв.Л. К., с оплаквания, че е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на принципа на състезателното начало и с искане да бъде отменено. Поддържа, че в противоречие с принципа на състезателното начало съдът се е произнесъл по искането за спиране изпълнението на решенията на ОС още преди ответникът да е подал отговора на исковата молба; неправилно е приел, че са налице предпоставки за допускане на исканото обезпечение без да е обследвал и установил да съществуват обосновани предположения, че общото събрание от 18.07.2017г. е проведено в нарушение на разпоредбите на закона и дали е налице необходимият кворум. Излага съображения, че сочените от ищците обстоятелства не обосновават настъпването на конкретни вреди или злепоставяне интересите на етажните собственици с оглед естеството на взетите решения /относно определяне на бюджета за поддръжка на общите части на ЕС, решения, отнасящи се до текущата поддръжка и осигуряване безопасността на ЕС/, а напротив, със спиране на изпълнението им ще се възпрепятства възможността за събиране на парични вноски, дължими от собствениците и ползвателите на ЕС и нормалното функциониране на управлението на ЕС.
В представеното изложение поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото както следва:
1.Представлява ли нарушение на принципа на състезателното начало /чл.8, ал.1 ГПК/ произнасянето на въззивния съд в производство по чл.390 и сл. ГПК, още преди да е изтекъл срокът по чл.131, ал.1 ГПК и да има подаден отговор на исковата молба и доказателства от другата страна по спора;
2.Постановяването на акт от съда, който пряко засяга правата и интересите на страна по спора /страна, представляваща над 88 собственици в етажна собственост/, без да са взети предвид аргументите на тази страна, нарушение ли е на принципите на гражданското съдопроизводство;
3.Представлява ли нарушение на принципа на състезателното начало /съгласно чл.8, ал.3 ГПК/ определението на първоинстанционния съд, постановено преди да е изтекъл срокът по чл.131, ал.1 ГПК, с което се допуска или отхвърля обезпечително производство, при положение, че една от страните не е била запозната с исканията и доводите на насрещната страна и не й е дадена възможност за изразяване на становище по тези искания.
Поддържа също така, че постановяването на такъв акт без изслушване на становището на всички етажни собственици и поставянето на преден план на интереса на отделно лице-собственик пред правата и законните интереси на останалите 89 етажни собственика в етажната собственост противоречи и на практиката на съдилищата в подобни ситуации да не допускат обезпечителни мерки.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответникът по жалба С. Г. Б. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна, по съображенията, изложени в отговора.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д.№432/2017г. по описа на Районен съд-Царево е образувано по подадена от С. Г. Б. искова молба за отмяна на решенията, взети на проведеното на 17.08.2017г. Общо събрание на Етажната собственост в сграда с идентификатор 48619.64.23.1 по КК на [населено място], съдържаща и искане за спиране изпълнението на тези решения на основание чл.40, ал.3 ЗУЕС.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че искането за спиране на изпълнението на решенията на ОС на ЕС е основателно, тъй като предявеният иск е допустим, а с оглед представените доказателства може да се направи и извод за евентуалната му основателност. Прието е също така, че е налице и обезпечителна нужда от поисканото спиране на изпълнението на взетите решения предвид техния характер /избор на управителни органи на ЕС, на приемане на бюджет, определяне на лицата, които имат право да се разпореждат със средствата, набирани по сметките на ЕС и др./.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на трайно установената практика на ВКС досежно начина, по който следва да бъде извършена преценката за основателността на искането за допускане на обезпечение по реда на чл.390 и сл. ГПК.
Както се приема в практиката на ВКС, обезпечителният процес има охранителна функция. Неговата цел е да осигури по време на висящността на спора сигурността за това, че неоснователно отричаното материално право ще бъде осъществено, чрез създаване на пречка то да се реализира неправомерно преди постановяване на окончателното решение. Обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните последици от решението. За да се допусне обезпечението молителят трябва да удостовери вероятната основателност на своя иск / решение №221 от 10.06.2015г. по т.д.№3030/2013г. на Първо ТО на ВКС/. Обезпечението цели защитата на спорното материално право докато трае висящността на процеса и предпоставя вероятна основателност на иска. За да бъде допуснато, следва да са налице определени предпоставки, визирани в чл.391, ал.1 ГПК – искът да е допустим, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда – когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението /определение №374 от 29.05.2013г. по ч.гр.д.№2340/2013г. на ВКС/. Тези трайно възприети от съдебната практика съображения за характера на обезпечителния процес сочат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси, в основата на които стои доводът за приложимостта на принципа на състезателното начало, който действително е основополагащ за исковия, но не и за обезпечителния процес. Както се приема в практиката на ВКС, защитата на правата на ответника в подобен процес е специфична и се осъществява по пътя на обжалването, както и чрез предявяване на иск за вреди след приключване на исковия процес. А доколкото процесуалният закон изрично предвижда, че молбата за допускане на обезпечение се разглежда в закрито заседание в деня на подаването й /чл.395, ал.2 ГПК/, то поставените въпроси за допустимостта на произнасянето преди изтичане на срока по чл.131, ал.1 ГПК следва да се приемат за неотносими към начина и момента на извършване на преценката за наличието на предпоставките за допускане на обезпечение.
По същите съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените въпроси, свързани с доводите, че съдът е извършил преценка за основателността на искането и е приел иска за вероятно основателен само въз основа на доказателствата и доводите на ищеца без да даде възможност и на ответната страна да изрази становището си и да представи доказателствата си. Както ВКС приема в практиката си, обезпечителната нужда се свързва с осъществяване правата по решението, а не с доказването на иска, т.е. тя не се извършва според основателността на доводите и възраженията и на двете спорещи страни /определение №443 от 04.12.2008г. по ч.гр.д.№1987/2008г. на Второ ГО на ВКС/. Именно наличието на обезпечителна нужда е в основата на преценката за наличието на предпоставките за допускане на исканото обезпечение, като вероятната основателност на иска се преценява само въз основа на доказателствата, представени с исковата молба, респ. с искането за допускане на обезпечение.
Преценката дали са налице предпоставките за допускане на обезпечението, вкл. и за наличието на обезпечителна нужда, се извършва от съда винаги конкретно с оглед данните по делото. Уеднаквяването на съдебната практика чрез определяне на общовалидни критерии за наличието на обезпечителна нужда не би държало сметка за спецификата на всеки отделен случай /определение №407 от 24.06.2014г. по ч.гр.д.№1770/2014г. на ВКС; определение №143/18.02.2013г. по ч.гр.д. №63/2013г. на ВКС/. Разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК определя обезпечителната нужда като невъзможност или затруднение в осъществяването правата на ищеца, като преценката за наличието на някое от тези обстоятелства е предоставена на съда, разглеждащ молбата за допускане на обезпечението и се осъществява с оглед данните по делото за всеки конкретен случай /определение №143/ 18.02.2013г. по ч.гр.д.№63/2013г. на ВКС/. Именно в съответствие с тези изисквания е извършил преценката си и въззивния съд при постановяване на обжалваното определение.
Обстоятелството, че в други случаи въззивният съд е възприемал различен подход при извършването на преценка за наличието на предпоставки за допускане на обезпечение, само по себе си не съставлява основание за допускане на касационно обжалване с оглед приложимата редакция на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК /обн.ДВ.бр.86/2017г./, след като при постановяване на обжалваното определение съдът е съобразил трайно установената практика на ВКС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №1980, постановено на 08.11.2017г. по в.ч.гр.д.№1678/2017г. От Бургаския окръжен съд по подадената от председателя на Управителния съвет на Етажна собственост „Н.“ частна жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: