О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр.София, 13.01.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5275 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280,ал.1, т.1 – 3 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.07.2008г. по гр.д. № 260 / 2008г., с което Смолянски окръжен съд, като е обезсилил решение от 03.05.2006г. по гр.д. №604/2005г. на Смолянски РС, е прекратил производството по предявения от Р. А. Щ. иск срещу З. И. Т. , Н. Д. Т. , И. Д. Т. , М. Д. К. , В. Н. Т. , Д. Щ. Щ. , С. Н. С. , Р. Н. И., Р. А.В. , М. В. К. ,А. В. В. , Т. Н. Т. ,Р.Т. Х. , А. Т. К. , Д. В. П. , като законен представител на Т. И. К. с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Жалбоподателката Р. А. Щ. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за развитието на правото и е постановено в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответницата Р. Н. И. моли да не бъде допускано касационното обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките за това.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1-и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Жалбоподателката е предявила иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
С обжалваното решение въззивният е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иска, излагайки съображения, че същият е недопустим, тъй като за имотът, предмет на спора има постановен решение на ПК – Ч. , за възстановяване с план за земеразделяне на наследодателя и Г. Н. и доколкото тя не е доволна от това решение, то това обуславя възможност да защити интересите си по администратевен ред, а не с иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.
В приложение към касационната жалба жалбоподатеката, за да обоснове допустимост на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение, е изложили съображения, че същото противоречи на практиката на ВКС, според която спорът за материално право се разрешава по гражданско правен ред, а не по административен. Представила е решение по гр.д. №10/1993г., по гр.д. №544/2001г. и по гр.д. №1179/1993г. на ВКС. Поддържа също, че с въззивното решение е разрешен съществен правен въпрос и неговото правилно разрешаване е от съществено значение за развитието на правото, както и че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че не са налице посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същото е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС, която свързва наличието на правен интерес за водене на иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ със качеството на ищецът на собственик или наследник на собственика на земята, която претендира да е била негова собственост към момента на внасянето й в ТКЗС и върху която претендира, че следва да му бъде възстановена собствеността и липсата на такова качество у ищеца обуславя недопустимост на претенцията му по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ според трайната практика на ВКС. С установителния иск всеки може да търси защита на собствените си накърнени права или на права на трети лица, за които изрично е оторизиран от закона, каквато не е конкретната хипотеза. Разбирането на окръжния съд, че за ищцата Р. Атанасова липсва правна легитимация да води иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като не е налице спор за материално право, а за начина, по който следва да бъде възстановена собственост върху земеделски земи, е в съответствие с трайната практика на ВКС.
Не са налице и другите посочени в жалбата основания за допускане на обжалването, а именно не е разрешен съществен правен въпрос от значение за развитието на правото, нито този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, тъй като жалбоподателката се позовава на наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, без да сочи конкретни аргументи.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 14.07.2008г. по гр.д. № 260 / 2008г. на Смолянски окръжен съд по жалба на Р. А. Щ. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
гражданско правен ред, а не по административен. Представила е решение по гр.д. №10/1993г., по гр.д. №544/2001г. и по гр.д. №1179/1993г. на ВКС. Поддържа също, че с въззивното решение е разрешен съществен правен въпрос и неговото правилно разрешаване е от съществено значение за развитието на правото, както и че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че не са налице посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същото е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС, която свързва наличието на правен интерес за водене на иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ със качеството на ищецът на собственик или наследник на собственика на земята, която претендира да е била негова собственост към момента на внасянето й в ТКЗС и върху която претендира, че следва да му бъде възстановена собствеността и липсата на такова качество у ищеца обуславя недопустимост на претенцията му по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ според трайната практика на ВКС. С установителния иск всеки може да търси защита на собствените си накърнени права или на права на трети лица, за които изрично е оторизиран от закона, каквато не е конкретната хипотеза. Разбирането на окръжния съд, че за ищцата Р. Атанасова липсва правна легитимация да води иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като не е налице спор за материално право, а за начина, по който следва да бъде възстановена собственост върху земеделски земи, е в съответствие с трайната практика на ВКС.
Не са налице и другите посочени в жалбата основания за допускане на обжалването, а именно не е разрешен съществен правен въпрос от значение за развитието на правото, нито този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, тъй като жалбоподателката се позовава на наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, без да сочи конкретни аргументи.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 14.07.2008г. по гр.д. № 260 / 2008г. на Смолянски окръжен съд по жалба на Р. А. Щ. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: