5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 12.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесети декември , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретар
изслуша докладваното от съдията Т.
ч. гр. дело № 626/2010г. и за а се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.3 вр. чл. 288 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. В. Х.,А. К. Х. и Я. Х. В. чрез пълномощник адв. М. М. срещу определение №160 от 26.03.2010г. по ч.гр.дело № 124/2010г г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено определение №4385 от 23.12.2009г Отказано е възстановяване на срок,даден от съда за отстраняване нередовности на искова молба .
В изложението по допускане на касационно обжалване се поддържа противоречие на обжалваното определение с практиката на Върховен касационен съд , по въпроса за преценката на материалните предпоставки на чл.64 ал.2 от ГПК , когато страната не е допуснала бездействие и процесуална небрежност. Поддържа се и основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса за точното съдържание и тълкуване на чл.64 ал.2 вр. чл. 64 ал.3 предл. второ от ГПК , когато страната не е допускала ,че административната служба няма да изпрати съответния документ на съда ,както е било обявено , а ще го изпрати по пощата на ищците ,в последния ден от срока. Съображения са развити в жалбата .
Частната жалба е депозирана в срок и следва да се допусне касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Върховен касационен съд приема довода, че по тълкувателен път следва да се изведе съдържанието на ограничението по чл. 64 ал.3 предл. второ от ГПК за случай, когато е имало правна възможност срокът да бъде продължен , но страната не е поискала от съда продължаване предвид знанието си за обстоятелства ,които изключват тази необходимост ,но други обстоятелства, особени и непредвидени за нея ,са обусловили неочакван резултат .
По изведения въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното :
По аргумент от чл. 64 ал.2 от ГПК на възстановяване подлежат както определените от закона , така и определените от съда срокове. Ограничителното правило на чл. 64 ал.3 ,предл. второ от ГПК изключва възможността за възстановяване на срок предвид конкретната , а не абстрактна възможност за продължаването му . Абстрактна е правната възможност продължаване да се иска от съда,когато това е допустимо, независимо дали обективно и субективно срокът може да бъде спазен , във всеки един момент , след като същият е започнал да тече. Така например при страна ,срочно задължена от съда да представи документ по редовността на искова молба , когато редът за набавянето му е чрез съдебно удостоверение и е свързан с административна дейност на други органи,издатели на изискания документ, липсва сигурност за възможността срокът да бъде спазен . Наличието на абстрактна възможност за удължаване на срока поради тази несигурност , не е довод за изключване на институтута , регламентиран в гл.VІІ раздел ІІ (чл. 64 и сл.) от ГПК, не това има предвид нормата на чл. 64 ал.3, предл. второ от ГПК. При продължаване на срок законът изисква от страната да посочи уважителна причина,т.е конкретно основание. Конкретно основание за продължаване на срока е препятстващо спазването му обстоятелство , което страната знае или предвижда ,същото следва да се изтъкне на съда в молбата по чл. 63 от ГПК . Разпоредбата на чл. 64 ал.3, предложение второ от ГПК изключва възстановяване на срок , като предпоставя това именно знание, тази предвидимост за страната , които обстоятелства подлежат на конкретна преценка за всеки отделен случай . Когато по реда на чл. 64 ал.2 от ГПК молителят изтъква едни и същи обстоятелства , или изтъква връзката между факти , довели както до пропускане на срока, така и до неподаване на молба за продължаването му, съдът на основание чл. 64 ар.2 от ГПК извършва преценка по същество .В. на срока в този случай не може да се отказва с аргумент за законова недопустимост . Възможността за страната в конкретния случай да поиска удължаване на срока и така да избегне пропускането му се преценя с оглед обстоятелствата , изтъкнати в молбата за възстановяване, предвид предвидимостта им и възможността за преодоляване .
С оглед гореизложеното , въззивният съд неправилно е приел , че щом е съществувала правна възможност за страната да поиска продължаване на срока, но молба по чл. 63 от ГПК не е била подадена ,то изтъкваните с искането по чл. 64 ал.2 от ГПК обстоятелства не подлежат на обсъждане и преценка .Това налага отмяна на обжалваното определение ,като настоящия съд следва да се произнесе по искането за възстановяване на срока.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Обстоятелствата ,въз основа на които молителите Х. В. Х.,А. К. Х. и Я. Х. В. и настоящ жалбоподатели са поискали възстановяване на дадения от съда срок за изпълнение на указание в качеството им на ищци молителите да представят идентифицираща скица за недвижимия имот , с оглед на което им е издадено съдебно удостоверение , са следните :
Изисканата от съда схема (скица) по идентификацията на застроен недвижим имот е следвало да бъде издадена от С. по геодезия , картография и кадастър (СГКК)[населено място], където са уверили ищите ,че даденият им от съда срок ще бъде спазен , а също и че документът ще бъде изпратен на съда по делото . Поради това ищите не са депозирали молба по чл. 63 от ГПК за повторно продължаване на срока, вече веднъж продължен с определение №2315 от 10.07.2009г на В. окръжен съд .А. е изготвила документа в последния ден на срока и е изпратила същия на адреса на ищите ,чрез куриерски услуги.Документът е получен от тях на следващия ден ,след като определеният от съда срок е бил вече изтекъл .Депозиран в съда ,същият не е взет предвид .
Молбата за възстановяване на срок е по същество основателна . Налице са обстоятелства по 64 ал.2 от ГПК Изложените факти са настъпили инцидентно в последния ден от срока, непредвидено по смисъла на тази норма. Обстоятелствата , довели до пропускане на срока ,не са били от категорията на дължимо предвидимите за ищците , узнаването им е настъпило в момент , в който страната вече не е могла да предотврати неблагоприятните процесуални последици със свои активни действия или искания до съда за продържаване на срока за изпълнение на указанията. Пряка е връзката между обстоятелството по чл. 64 ал.2 от ГПК, конкретно обусловената него невъзможност да се поиска продължаване на срока и факта на пропускането му от страната , ето защо Върховен касационен съд следва да отмени обжалваното определение , като постанови възстановяване на срока по определение № 2315 от 10.07.2009г на ВОС за изпълнение на указанията по определение № 2120 от 24.06.2009 на ВОС, в полза на молителите.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване определение №160 от 26.03.2010г. по ч.гр.дело № 124/2010г г. на В. апелативен съд
Отменява определение №160 от 26.03.2010г. по ч.гр.дело № 124/2010г г. на В. апелативен съд и вместо това постановява :
Възстановява по молба на Х. В. Х., А. К. Х. и Я. Х. В. ,тримата от[населено място] , процесуалния срок , даден им по определение № 2315 от 10.07.2009г на В. окръжен съд за изпълнение на указанията по определение № 2120 от 24.06.2009 на В. окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.