2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр. София, 04.01. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 631 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. В. срещу решение от 16.12.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 11602/2010 г. на Софийския градски съд. С него, като е потвърдено решение от 03.08.2010 г. по гр. дело № 7768/2010 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Министерството на вътрешните работи (МВР) искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон.
Ответното МВР не е подало отговор на касационната жалба в срока за това.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорно между страните по делото, че касоторът-ищец е работил в Министерството на извънредните ситуации (МИС), Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита”, Териториална дирекция „Гражданска защита” – К., на длъжност „главен специалист – спасител”, по силата на трудов договор от 10.11.2008 г. С решение от 27.07.2009 г. (обн. в ДВ, бр. 60/30.07.2009 г.) на Народното събрание за приемане структура на Министерския съвет, е закрито МИС, като е възложено на Министерския съвет (МС) да уреди всички правоотношения във връзка с преобразуването и закриването на министерства. В изпълнение на това решение е издадено ПМС № 190/30.07.2009 г., с което е назначена комисия за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на МИС, като с чл. 3 от това ПМС е дадено правомощие на председателя на комисията да уреди служебните и трудовите правоотношения със служителите на закритото министерство. Със заповед № ЧР-01-2433/14.12.2009 г. на председателя на комисията, на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Въззивният съд е приел, че доколкото по силата на § 63 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР в сила от 24.11.2009 г., МВР е изцяло правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на закритото МИС, а процесната заповед е издадена след влизане в сила на този ЗИД на ЗМВР, то МВР притежава пасивна легитимация по предявените по делото искове. От друга страна, при тълкуване на разпоредбата на чл. 3, т. 3 от ПМС № 190/30.07.2009 г., въззивният съд е приел, че под „уреждане” на служебните и трудовите правоотношения със служителите на закритото МИС, което е възложено на председателя на комисията по това ПМС, законодателят е имал предвид и тяхното прекратяване. При тълкуване на разпоредбата на § 64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР в сила от 24.11.2009 г., въззивният съд е приел, че служителите на закритото МИС, които отговарят на съответните изисквания, могат да бъдат назначени в МВР, без конкурс или без да се съблюдават специфичните условия по закона, само по тяхно искане, т.е. преназначаването не става автоматично, а по искане на служителя, тъй като специалният закон не предвижда автоматично преминаване на служебните и трудовите правоотношения от закритото МИС към МВР, а само дава посоченото предимство при назначаване – без провеждане на задължителен конкурс и без да се спазват специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗМВР, като всички останали изисквания по чл. 179, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР следва да са налице по отношение на тези служители, по аргумент за противното. СГС е приел и че администрацията, в която е работил ищеца, безспорно е закрита и по делото не се поддържа той да е искал (заявявал) преназначаване в МВР при условията на § 64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР в сила от 24.11.2009 г., с оглед на което е достигнал до извода, че не е налице правоприемство по смисъла на някоя от нормите на чл. 123 от КТ. По тези съображения въззивният съд е приел и крайните си изводи, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена при наличие на условията по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, а предвид неоснователността на главния иск, неоснователни са и акцесорните претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните три (уточнени и конкретизирани от съда, съгласно т. 2, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправни въпроса: 1) налице ли е правоприемство на страната на работодателя по смисъла на чл. 123 от КТ при преразпределяне на функции и преминаване на активите, пасивите, правата и задълженията от закрито държавно учреждение към друго, съществуващо държавно учреждение; 2) компетентен ли е председател на комисия, която не е страна по трудово правоотношение, да прекрати същото; и 3) възможно ли е когато правна норма (§ 64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР в сила от 24.11.2009 г.) предвижда безусловно преназначаване на служители, да се търси изрично тяхно волеизявление за това. К. сочи, че първият от тези материалноправни въпроси е разрешен от въззивния съд в противоречие със следните представени (в преписи), решения на ВКС, които са постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г., а именно: решение № 153/04.05.2001 г. по гр. дело № 1132/2000 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 2141/13.02.2002 г. по гр. дело № 310/2001 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 178/18.02.2000 г. по гр. дело № 1132/1999 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че останалите два материалноправни въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Предвид изложените мотиви към обжалваното решение, и трите изведени от касатора материалноправни въпроса са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и са от значение за изхода на правния спор по делото, поради което и трите правни въпроса представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По отношение на трите материалноправни въпроса са налице и наведените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Първият правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с представеното от касатора, решение № 178/18.02.2000 г. по гр. дело № 1132/1999 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г., и в което е прието, че при преобразуване на две държавни учреждения чрез преминаване на активите и пасивите на едното от тях към другото, е налице хипотеза на чл. 123 от КТ, при което трудовите правоотношения с работниците и служителите се запазват такива, каквито са били към момента на промяната, което става по силата на закона.
По останалите два правни въпрос страните не сочат съдебна практика, включително задължителна практика на ВКС, като създаването на такава би допринесло за точното тълкуване и прилагане от съдилищата на материалния закон. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които тези въпроси са спорни, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК жалбоподателят-ищец не следва да внася държавна такса за производството по чл. 290 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 16.12.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 11602/2010 г. на Софийския градски съд;
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС, за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.