2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
Гр.София,11.01.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и единадесети година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 910 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “А., гр.Пловдив срещу определение № 2501/16.09.2010г., по ч.гр.д.№ 2353/10г., с което Пловдивският окръжен съд е отменил разпореждане от 13.05.2010г. по изп.д.№ 363/10г. на ЧСИ рег.№ 757 и е намалил размера на разноските за адвокатско възнаграждение, изплатено от взискателя “А., което длъжникът “Н..-.” ЕООД следва да заплати от 720 лв. на 615 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че подадената частна жалба е недопустима.
Предмет на обжалване е акт на съдебния изпълнител относно разноските в изпълнителното производство, като въззивният съд е приел, че подадената жалба е допустима, тъй като не касае изпълнително действие по смисъла на чл.435 ГПК. Обжалваемият интерес, в случая, се определя единствено от размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, поради което е налице хипотезата на чл.274, ал.2 ГПК.
По тези съображения подадената частна касационно жалба следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “А., гр.Пловдив срещу определение № 2501/16.09.2010г., по ч.гр.д.№ 2353/10г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.