4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№10
С..11.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 470/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от изпълнителния директор М. Р., срещу решение № 242 от 08.11.2010 г. по в.гр.д.№ 662/2010 г. на Окръжен съд – Перник, с което след отмяна на решение № 521 от 16.07.2010 г. по гр.д.№ 1571/2010 г. на Районен съд – Перник, са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове за признаване за установено, че ответното дружество дължи сумата 5 050 лв. – стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2007 г. до 31.08.2009 г. за обект, находящ се в [населено място], [улица] ; сумата 1 396.91 лв. – лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.04.2007 г. до 12.10.2009 г. и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.
К. поддържа доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касирането му. В жалбата са изложени подробни фактически и правни съображения във връзка с инвокираните основания за касационно обжалване.
В жалбата се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния процесуалноправен въпрос: Липсата на писмен отговор лишава ли ответника от правото да оспори иска пред въззивната инстанция и налице ли е припокриване на права по чл.131 ГПК, с изразяване на становище по допустимостта и основателността на иска. Твърди се, че по този въпрос липсва съдебна практика и, че произнасянето от ВКС е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, наред с формулирания в жалбата въпрос, са поставени и множество други процесуалноправни въпроси, свързани с предмета на доказване и доказателствената тежест, последиците от пропускане на срока по чл.131, във вр. с чл.133 ГПК, доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги; приложимостта на чл.146, ал.2 ГПК във въззивното производство; водене на счетоводство на магнитен носител и дали е достатъчно възпроизвеждането на документа на хартиен носител или въззивният съд е следвало по реда на чл.101 ГПК да укаже на страната, че документът не може да се счита за валидно доказателство; липсата на издадени фактури за извършена доставка на топлоенергия дали съставлява достатъчно основание, за да се приеме липса на задължение на ответника; необходимо ли е въззивният съд да укаже на ищеца, че не сочи доказателства за реално доставена и отчетена топлоенергия и начина за изчисляване на стойността й, за което са необходими специални знания.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявените положителни установителни искове по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК решаващият състав, след преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, е приел е недоказано от страна на ищеца какво количество топлинна енергия е доставил за процесния период и каква е стойността на същата по съответните компоненти. Независимо от липсата на отговор на исковата молба, въззивният съд е счел, че това не лишава ответното дружество от възможността да оспори иска, нито пък освобождава [фирма] от тежестта да докаже основателността на иска, съобразно правилото на чл.154 ГПК. Отчетени са и дадените от районния съд указания към ищеца по реда на чл.146 ГПК. Преценявайки писмените доказателства по делото и приетата съдебно-икономическа експертиза, е направен извод за установяване единствено на стойността на топлинна енергия, съобразно счетоводните книги на ищеца, но не и количеството на действително доставена на ответника топлинна енергия, данните, свързани с отчитането й и дали въз основа на реално отчетени данни са извършени записвания в счетоводните книги на ищеца.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Съгласно задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, поставените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси трябва да са от значение за изхода на конкретния правен спор, а не за правилността на фактическите изводи на инстанцията по същество. В случая, формулираните в изложението правни въпроси касаят изцяло твърдяната в жалбата неправилност на обжалвания съдебен акт, с оглед преценката на събрания по делото фактически и доказателствен материал и приетите за установени релевантните към спорното материално право факти. Като неотносими към тази фаза на касационното производство следва да се преценят и твърденията за нарушаване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. При преценката доколко формулираните в изложението въпроси са обуславящи изхода на спора, следва да се съобразят мотивите на въззивната инстанция за неоснователност на исковете по чл.422, вр. с чл.415 ГПК, в какъвто смисъл е и цитираното тълкувателно решение. След като не е налице основната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, то искането за касационното разглеждане на делото по тези въпроси следва да се отхвърли като неоснователно. За пълнота следва да се отрази, че по многобройните правни въпроси, формулирани в отделното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не се поддържа нито едно от допълнителните основания по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, което потвърждава извода за неоснователност на искането за достъп до касация.
По отношение на първоначално формулирания процесуалноправен въпрос, свързан с приложение на чл.131 и чл.133 ГПК, е налице задължителна практика на ВКС/така, напр. Р. № 111/08.10.2010 г. І т.о. /, включително и по отношение зачитане на мотивираното възражение по чл.414 ГПК, след като заповедното производство е приложено като доказателство по делото, образувано по иск с правно основание чл.415 ГПК. При създадената съдебна практика, която не се нуждае от изменение или осъвременяване и която е съобразена от решаващия състав на Окръжен съд – Перник, произнасянето от страна на касационната инстанция по този процесуалноправен въпрос не би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото. Поради това не е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 242 от 08.11.2010 г. по в.гр.д.№ 662/2010 г. на Окръжен съд – Перник.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: