5
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 711/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр.София, 09.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 711/2012 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 698 от 27.04.2012 год., постановено по гр.дело № 2071/2011 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 1977 от 15.07.2009 год. на ПРС, четвърти гр.състав, постановено по гр.дело № 7262/2004 год., като вместо това е постановено друго за отхвърляне предявения от А. Р. Ч. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], М. Р. Ж. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], В. А. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], А. А. Л. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], П. А. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], Г. П. Ш. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], В. Г. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], П. Т. П. с ЕГН[ЕИК] от [населено място], К. П. Р. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], Т. П. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], Й. С. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], Д. С. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], А. Д. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], Л. М. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Т. М. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Г. П. Д. от [населено място], В. Г. Д. от [населено място], П. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], М. Д. С.-Ш. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],, М. П. Ш.-С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Р. Г. Ж. с ЕГН [ЕГН], Г. П. Ш. с ЕГН [ЕГН] против Г. Р. Ж. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], С. Р. Ж. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], иск за делба на недвижим имот, представляващ понастоящем търговски обект-заведение, разположен на партерния и сутеренния/избен/ етаж, на двуетажна масивна жилищна сграда, построена в дворно място, находящо се в [населено място], [улица], представляващо УПИ …, от кв…. по плана на[жк], [населено място], одобрен със Заповед №…./…… год., ведно с обслужващи сервизни помещения и ведно с ? идеални части от общите части на сградата и от дворното място, който недвижим имот е представлявал две дюкянски помещения и мазе, находящи се на партерния етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, с площ от 52.84 кв.м., построена в дворно място, находяща се в [населено място], [улица], представляващо УПИ ….. от кв…. по плана на[жк], [населено място], одобрен със заповед №…./….. год., ведно с ? идеални части от общите части на сградата и от дворното място.
Недоволни от въззивното решение са касаторите В. А. П., А. А. Л., П. А. П. Г. П. Ш., П. Г. Ш., В. Г. К., П. Т. П., К. П. Р., Т. П. П., Т. М. С., Л. М. Г., И. И. С., Й. С. Х., Д. С. С., А. Д. С., М. Р. Ж. и А. Р. Ч., представлявани от адвокат В. Д.-Г., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Съображения излагат по съществото на спора.
От ответниците по касация Г. Р. Ж. и С. Р. Ж., представлявани от адвокат Н. А., е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалван тъй като не е формулиран материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Претендират за направените разноски пред настоящата инстанция.
Останалите ответници по касация М. П. Ш.-С., М. Д. С.(С.), Г. П. Д., В. Г. Д., П. Г. Д. и Р. Г. Ж. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение разгледа касационната жалба с оглед приложеното изложение и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд при повторното разглеждане въззивният съд е приел, че от събраните доказателства, включително заключенията на вещи лица, е установено, че в процесния имот-предмет на делбата са извършени преустройства, в резултат на които същият е увеличил размерите си в сравнение с тези към момента на отчуждаването му като увеличената застроена площ е функционално и конструктивно свързана с основното застрояване и към момента оформеният обект бар-механа на две нива е при запазване на старата част от стари конструктивни елементи, поради което не водят до нов обект на собственост и реституция е настъпила поради наличие на предпоставките на чл.1 ЗВСОНИ. Взето е предвид, че отчуждаването е извършено м.декември 1948 год., а предварителния договор между общия наследодател на страните С. Ж. и внуците му Г. и С. Ж., сключен на 20.08.1955 год. е обявен за окончателен с влязло в сила решение № 1053 от 12.11.1956 год. по гр.дело № 1132/1956 год. на Пловдивския районен съд и относителната недействителност по чл.18 ЗОЕГПНС/отм./ е отпаднала с възстановяването на имота. Направен е извод, че собственици на делбения имот са Г. и С. Ж. понеже обявеният за окончателен през 1956 год. предварителен договор за покупко-продажба е породил действие.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК.
Представените решения на Върховния съд и Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка и са постановени при друг процесуален ред.
Решение № 2736 от 12.11.1973 год. по гр.дело № 2029/1973 год. на І-во гражданско отделение е свързано с приложението на чл.31 ЗН;
Решение № 766 и № 770-а, двете от 1996 год. на 5-членен състав, касаят чл.1, ал.1, чл.2, ал.2 и чл.8 ЗВСОНИ по отношение първото, чл.1, ал.1 и чл.4, ал.1 ЗВСОНИ-второто;
Решение № 1333 от 24.11.2008 год. по гр.дело № 4587/2007 год. на ІV-то гражданско отделение е постановено в производство по чл.218а, б.”а” ГПК от 1952 год. във връзка с § 2 ПЗР ГПК от 2007 год. и се отнася до приложението на чл.1, ал.1 ЗВСВОНИ, чл.3, ал.1 З..
При този изход на спора на ответниците по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 300 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 698 от 27.04.2012 год., постановено по гр.дело № 2071/2011 год.
ОСЪЖДА В. А. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Пловдивска област, А. А. Л. ЕГН [ЕГН], П. А. П. ГН [ЕГН], Г. П. Ш. ЕГН [ЕГН], П. Г. Ш. ЕГН [ЕГН], В. Г. К. ЕГН [ЕГН], П. Т. П. ЕГН [ЕГН], К. П. Р. ЕГН [ЕГН], И. И. С. ЕГН [ЕГН], Й. С. Х. ЕГН [ЕГН], Д. С. С. ЕГН [ЕГН], А. Д. С. ЕГН [ЕГН], М. Р. Ж. ЕГН [ЕГН], А. Р. Ч. ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], Пловдивска област, Т. П. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Т. М. С. ЕГН [ЕГН], Л. М. Г. ЕГН [ЕГН], двете от [населено място] да заплатят на Г. Р. Ж. и С. Р. Ж., двамата от [населено място], Пловдивска област на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 300/триста/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: