3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№10
Гр.София, 11.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отд., в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1076 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 14.07.2011г., постановено по гр.д.№ 3891/11г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 28.01.2010г. по гр.д.№ 44896/09г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.440, ал.1 ГПК, предявен от [фирма] против [фирма] и Г. А. П., [населено място] за признаване за установено, че автомобил марка „ISUZU”, модел „NQR” с ДК [рег.номер на МПС] не принадлежи на [фирма].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по изп.д.№ 20077510400391 по молба на взискателя Г. П. срещу [фирма] е извършен опис на автомобил марка „ISUZU”, модел „NQR” с ДК [рег.номер на МПС] и предаден на отговорно пазене, за който ищецът по иска – настоящ касатор твърди, че е негова собственост. Решаващият състав е изложил съображения, че ищецът по иска по чл.440, ал.1 ГПК следва да проведе пълно и главно доказване, че длъжникът не е собственик и че имущественото право, върху което е насочено изпълнението принадлежи на лицето, предявило иска. Прието е, че обстоятелството, че в свидетелството за регистрация на автомобила вещта е записана на името на трето лице, представлява само индиция за спорния факт, но тъй като не е представен договор за прехвърляне на правото на собственост с нотариална заверка на подписите, то не е настъпил транслативният ефект за правото на собственост. По делото е било представено само свидетелство на регистрация на МПС на името на ищеца, поради което искът е отхвърлен.
Касаторът поставя въпроса за разпределението на тежестта на доказване на факта, че длъжникът по изпълнението е собственик на вещта, срещу която е насочено изпълнението, в производството по чл.440 ГПК, респ. за доказването, че третото лице – ищец по иска е собственик на тази вещ. Сочи основанието по чл.280, ал.1, т.2 за допускане на касационното обжалване и представя влязло в сила решение № І-24-52/29.06.2010г. по гр.д.№ 44895/09г. на СРС.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Поставеният въпрос за разпределението на доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти по иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК е от значение за решаване на спора, предвид на специалният ред за придобиване на правото на собственост върху движимата вещ, срещу която е насочено изпълнението. С влязлото в сила решение, приложено към касационната жалба, е прието, че ответниците по иска следва да докажат, че към момента на налагане на запора, собственик на вещта е длъжникът по изпълнението. От друга страна, на съда са известни решения № 874/18.11.09г. по гр.д.№ 4074/08г. на ІІІ г.о. и реш.№ 792/12.01.11г. по гр.д.№ 281/10г. на ІІІ г.о., в които е дадено разрешение относно доказването на правото на собственост върху МПС. В този смисъл, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по въпроса за разпределение на доказателствената тежест относно установяването на принадлежността на правото на собственост върху МПС, по иск, предявен по реда на чл.440, ал.1 ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТСС по ГПК касаторът следва да представи вносен документ за заплатена държавна такса в размер на 340 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.07.2011г., постановено по гр.д.№ 3891/11г. от Софийския градски съд. УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 340 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.