3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 06.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 4577/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Т. Б. и Х. М. Б. – чрез процесуалния им представител адв. А. Ч., срещу определение № 963 от 08.08.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 1314/2013 г. на Старозагорски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 1359 от 20.06.2013 г. по гр. д. № 542/2013 г. на Казанлъшки районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Старозагорски районен съд.
Частните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд е определил местната подсъдност на спора в нарушение на чл.105 ГПК. Правят искане за отмяна на обжалваното определение и за изпращане на делото за разглеждане от местно компетентния Казанлъшки районен съд.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, и е направил неправилен извод, че спорът е местно подсъден на Старозагорски районен съд.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата Т. М. Б. и „Р. Б. (България)” ЕАД.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Казанлъшки районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 542/2013 г. и за изпращане на делото по подсъдност на Старозагорски районен съд, съставът на Старозагорски окръжен съд е приел за правилен извода на първата инстанция, че според правилата на чл.105 ГПК и чл.116 ГПК предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК е подсъден като първа инстанция на Старозагорски районен съд, тъй като постоянните адреси на двама от ответниците – С. Б. и М. Б., се намират в [населено място].
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване се допуска, когато с въззивния акт е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос /въпроси/, обусловил изхода на делото. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС посочването на значимия за всяко дело правен въпрос е задължение на касатора, респ. на частния жалбоподател, който следва да обоснове надлежно приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес Върховният касационен съд не разполага с правомощия да извежда и формулира служебно релевантния правен въпрос, а може само да го уточни и квалифицира в случай, че същият не е поставен прецизно от обжалващата страна. Непосочването на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда сочените от страната допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Частните жалбоподатели са изпълнили формално задължението за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но не са посочили конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изхода на въззивното производство. Твърдението, че изводът на въззивния съд за подсъдност на спора на Старозагорски районен съд, вместо на Казанлъшки районен съд, е формиран в нарушение на чл.105 ГПК, е относимо към правилността на обжалваното определение, която не може да бъде преценявана в стадия за селекция на касационните жалби.
Поради отсъствието на посочен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК въззивното определение не може да се допусне до касационен контрол. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно, което съставлява самостоятелна пречка за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 963 от 08.08.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 1314/2013 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :