О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
С. 06.01.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6105 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Р. Щ. от [населено място] против въззивно решение № 106 от 8.07.14г. по в.гр.д.№ 218/14г. на Варненски апелативен съд,с което е отменено решение № 126 от 10.04.2014г. по гр.д.№ 523/13г.на Добрички окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 500лв.до 6 000лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати допълнително на С. Р. Щ., на основание чл.2 ал.1 т.2 от З. сумата от 5 500лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.3 изр.1 и т.5, във вр.с чл.194 от НК и задържане под стража, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2013г. до окончателното й изплащане и е потвърдил обжалвания акт в останалата му отхвърлителна част, като са присъдени разноски. В. съд е счел за недоказана претенцията за имуществени вреди, считайки че неизяснени по делото въпросите за това колко животни е имал жалбоподателя към датата на задържането му/ което е 10 месеца след регистрирането му като земеделски производител/, кой точно се е занимавал с отглеждането им и какво е станало с тях след влизането му в ареста. Счел е за неустановено наличието на вреда от продажба на животни и липсата на реализация на получени от тях продукти, както и причинната връзка с незаконното обвинение.
Като основание за допустимост касаторът е посочил нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК с твърдение, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г.,т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г.и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г./ по въпросите за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД,считайки, че законът не се прилага еднакво спрямо всички.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил, че С. Р. Щ. е бил оправдан по обвинение за извършено умишлено деяние, при производството продължило около 3 години, две и половина от които лицето е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Съдът е съобразил, че освен следващите се по човешка презумция вреди, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, пострадалият е претърпял и допълнителни, произтичащи от установеното обстоятелство, че повдигането на обвинение е съвпаднало по време, когато лицето е решило да промени начина си на живот и след многократното му осъждане да започне да се занимава активно с отглеждане на животни, във връзка с което е закупил 4 крави, 2 юници, 2 телета, 2 овце и 27 кози и през 2008г. се е регистрирал като земеделски производител. Образуваното наказателно производство и принудителното му задържане са осуетили желаната от него промяна и същевременно – видно от заключението на приетата по делото психологична експертиза – са се отразили негативно на психиката му /причинен му е допълнителен стрес и разстройство след осъзнаването, че миналото му на рецидивист оказва неизменно влияние върху решенията му в живота/. Нормално е при такъв продължителен престой в затвора и при знанието за невинност, пострадалият да е търпял отрицателни емоции, страдания, включително и от невъзможността да общува и живее свободно, да бъде с близките си хора, както и да се притеснява за бъдещето си. В. съд е посочил още и че срокът на наказателното преследване не е надхвърлил разумните граници, обвинението не е било за тежко престъпление и че заради предходните осъждания – в отношението на близките и познатите му не е настъпила значителна промяна.
В тази връзка, поставеният въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/, но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС,както се твърди в жалбата. В горепосочената практика са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална, тъй като се отчитат различни обстоятелства. /С оглед последното наведените доводи,че закона не се прилага еднакво спрямо всички – не може да бъде споделено, защото всеки отделен случай е различен и спецификата на съответната установена фактическа обстановка е определяща/. В случая въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил – продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението му върху общественото положение, авторитет и намеренията на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 106 от 8.07.14г. по в.гр.д.№ 218/14г. на Варненски апелативен съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. : ЧЛЕНОВЕ :