5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
[населено място], 10.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2977 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Й. М. и И. Й. М. срещу определение №535/13.09.2017г. по в.ч.т.д. №360/17г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено определение от 19.05.2017г. по т.д.№350/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е отказано освобождаването им от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение №229/27.03.17г. по т.д.№350/16г. на Варненски окръжен съд.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /ред.ДВ бр.47/2009г./. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ по следните въпроси, които са обусловил правните му изводи: Длъжен ли е съдът при преценка на основателността на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК да обсъди всички обстоятелства, които са от значение за тази преценка и то не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски във връзка с определено процесуално действие, а с оглед възможността на страната да се натовари с плащането на таксите и разноските в цялото съдебно производство? Какви следва да са критериите на извършваната от съда преценка дали молителят разполага с парични средства и имущество за заплащане на държавна такса и към кой момент следва да бъде съобразено това – към момента на искането или за в бъдеще? Излагат доводи, че въззивният съд не е взел предвид всички подлежащи на проверка обстоятелства, като не е съобразил, че притежаваните от тях недвижими имоти са обекти на възбрана по множество изпълнителни дела, в това число и образувани от страна на ищеца по делото. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с разясненията в т.12 от ТР №6/2012 на ОСГТК на ВКС, както и в противоречие с постановените по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №224 от 22.06.2017г. по ч.гр.д. №1776/2017г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №366 от 27.09.2010г. по ч.гр.д. №333/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №436 от 22.06.2015г. по ч.гр.д. №2878/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и определение №389 от 20.06.2013г. по ч.гр.д. №3691/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., съгласно които съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства, които са от значение за възможностите на лицето да поеме изцяло или частично разходите за съдебното производство, а не само с оглед възможностите за плащане на такса или разноски за конкретно предприето процесуално действие, каквито обстоятелства са неговите доходи, доходите на членовете на семейството му, притежаваното движимо и недвижимо имущество, здравословно състояние, трудова заетост и възраст. Също така се позовават и на противоречие с практиката, обективирана в определение №206 от 17.05.2013г. по ч.гр.д.№2434/2013г., на ВКС, ГК, ІІ г.о. и в определение №573 от 12.07.2011г. по ч.т.д.№230/2011г., на ВКС,ТК ІІ т.о., в които се приема, че е недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Производството по т.д. №350/2016г. на Варненски окръжен съд е образувано по предявени от „Р. /България/“ ЕАД, [населено място], срещу И. Й. М. и И. Й. М. осъдителни искове в общ размер на 135 365,66 евро и 90 лева, съставляващи изискуема главница, лихви и комисионни по договор за банков кредит от 19.03.2008г. С подадената от тях въззивна жалба срещу постановеното по делото решение ответниците са поискали освобождаване от държавна такса. По делото са представени декларации за материално и гражданско състояние на двамата жалбоподатели – съпрузи, в които жалбоподателката М. е посочила, че притежава 1/8 ид. част от дворно място с площ от 216 кв.м. в [населено място], като и четири поземлени имоти в с .Мировци, които са обект на множество възбрани, както и че получава доходи от граждански договори като консултант. В декларацията си жалбоподателят М. е посочил, че не притежава недвижими имоти и леки автомобили и не получава трудово възнаграждение. Същият е посочил, че е съдружник и управител в търговско дружество, което не осъществява дейност. С определение от 19.05.2017г. по т.д. №350/2016г. на Варненски окръжен съд, е отказано освобождаването на ищците от държавна такса. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, Варненски апелативен съд е приел, че заявените от жалбоподателите обстоятелства относно липсата на доходи са в разрез с твърденията в молба от 17.07.2017г. и приложената към нея декларация за получени от И. М. доходи по граждански договор, така и с представените по делото доказателства, от които се установява, че всеки от жалбоподателите е заплатил на упълномощения от тях адвокат по 4320 лева или общо 8640 лева. Също е изложил доводи, че липсват данни за здравословни проблеми на жалбоподателите, а притежаваните от жалбоподателката поземлени имоти, независимо от наложените възбрани, могат да бъдат източник на доходи при отдаването им под наем или аренда.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд., намира, че въпросите, поставени в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, са обуславящи за изхода на спора, доколкото касаят правомощията и задълженията на съда при преценката на предпоставките за освобождаване на страните в производството от такси и разноски. Частните касационни жалбоподатели обаче не обосновават наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/ред.ДВ бр.47/2009г./. По въпроса относно предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от заплащане на държавна такса и доказателствата, с които те се установяват, е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в посочените от частните жалбоподатели определения на ВКС на РБ, както и в служебно известните на настоящия състав определение №206/17.05.2013г. по ч.гр.д.№2434/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №612/12.08.2010г. по ч.т.д. №564/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение №318/12.07.2012г. по ч.гр.д. №293/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №40/01.02.2012г. по ч.гр.д.№22/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №5/09.01.2014г. по ч.гр.д.№7695/13г. на ВКС, ГК, І г.о. и редица други. Съгласно тази постоянна практика на ВКС, по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние и ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса .
Съставът на Варненски апелативен съд е съобразил практиката на ВКС, като при проверката на имущественото състояние на частните жалбоподатели – ответници в производството, е взел предвид всички обстоятелства, обявени в подадените от тях декларации за материално и гражданско състояние. Въз основа на тях е преценил възможността им за заплащане на дължимата такса по предявените искове. Макар и да е посочил в мотивите си, че по отношение на жалбоподателите липсват данни за наличието на заболявания, които препятстват полагането на труд и реализирането на доходи от трудова дейност, съдът не е обосновал извода си за неоснователност на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК с възможността за бъдещи приходи от трудова дейност на жалбоподателите, а с това, че твърденията им за липса на доходи са в разрез с представената декларация за получавани от жалбоподателката М. доходи по граждански договор, които същата е отказал да уточни по размер. При преценката на представените по делото доказателства за материалното състояние на жалбоподателите, съставът на Варненски апелативен съд изцяло е съобразил и разрешенията, възприети в определение №369/17.05.2013 г. по ч. т. д. № 2110/2013г. на ВКС, ІІ т. о., определение №534/04.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3461/2014г. на ВКС, ІІІ г. о., определение №66/12.02.2016 г. по ч. гр. д. № 136/2016г. на ВКС, ІV г. о. и др. В същите се приема, че преценката на обстоятелствата, релевантни за освобождаването от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК, се прави от съда въз основа на представената от страната декларация за материално и гражданско състояние и приложените към нея доказателства; при съмнения в истинността на декларираните данни, при неясноти и непълноти в съдържанието на декларацията или при липса на доказателства, необходими за всестранно изясняване на обстоятелствата по чл.83 ал.2 от ГПК, съдът е длъжен да укаже на страната да отстрани недостатъците в декларацията и/или да представи допълнителни доказателства и едва след това да се произнесе по искането за освобождаване от такса. В случая съдът е констатирал непълноти и нередовности в декларацията на жалбоподателката М., като й е дал указания да уточни броя, вида и местонахождението на имотите, които притежава, както и размера на получените от нея доходи през последните шест месеца, а жалбоподателката е изпълнила тези указания отчасти, без да конкретизира размера на реализираните от нея доходи.
С оглед на това твърдяното от частните касационни жалбоподатели отклонение от задължителната практика на ВКС се явява недоказано. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №535/13.09.2017г. по в.ч.т.д. №360/17г. на Варненски апелативен съд, ТО.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №535/13.09.2017г. по в.ч.т. №360/17г. на Варненски апелативен съд, ТО. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.