5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 13.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 29/2020 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на СИТИЛЕНД ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 208 от 19.08.2019 г. по в.ч.т.д. № 279/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение на Окръжен съд – Велико Търново, постановено на 20.05.2019 г. по т.д. № 207/2017 г. за отхвърляне на депозирано от СИТИЛЕНД ЕООД искане за възобновяване на производството по делото на основание чл.230, ал.1 ГПК.
Частният касатор поддържа доводи за процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение. Счита за неправилно изразеното от въззивния съдебен състав становище за липса на предпоставки за възобновяване на спряното първоинстанционно производство. В частната касационна жалба са развити съображения във връзка с основанието за спиране – чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Твърди се, че изходът на гражданския спор не е обвързан от развитието и от резултата от ДП № ЗМ-66/2018 г. на ОДМВР-Велико Търново, а от друга страна, релевантният за спирането на делото въпрос – установяване на престъпни обстоятелства във връзка със заповед № 21 от 27.01.2016 г. на управителя на ответното дружество, може да се установи чрез допускане на графологична експертиза в исковото производство. Частният касатор счита, че е налице и изменение на обстоятелствата по см. на чл.253 ГПК, изразяващо се в липса на развитие на образуваното досъдебно производство, което съставлява основание за отмяна на протоколно определение на Окръжен съд – Велико Търново от 05.06.2018 г. за спиране на производството по делото. В частната касационна жалба се оспорва изразеното от въззивния съд схващане, че е налице сезиране единствено с искане по чл.230 ГПК, а не и с искане по чл.253 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички поставени във въззивната частна жалба въпроси, които почти дословно повтарят тези, направени в искането за възобновяване, или следва да ограничи проверката си само върху изрично цитираните от жалбоподателя в искането за възобновяване на делото процесуални разпоредби. Към изложението е приложена практиката на ВКС, в подкрепа на поддържания допълнителен селективен критерий. Частният касатор сочи и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, основано на доводи за нарушение на чл.269, изр.2 вр. с чл.236, ал.2 ГПК.
От ответника по частната касационна жалба – ТЕРЕМ-ИВАЙЛО ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, е постъпил писмен отговор, в който се оспорва искането за достъп до касация, а по същество се поддържат доводи за правилност на атакуваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд – Велико Търново, след преценка на данните по делото, е приел за установено, че с влязло в сила протоколно определение от 05.06.2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново е спряно образуваното пред него т.д. № 207/2017 г., на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК за установяване на престъпни обстоятелства във вр. с писмо изх. № 666/31.05.2018 г. на ВТРП относно заповед № 21/27.01.2016 г. на управителя на ТЕРЕМ-ИВАЙЛО ЕООД, копия от която са приложени по делото, от установяването на които обстоятелства зависи изходът на спора. След спиране на делото многократно са изисквани справки от ВТРП, вкл. и такава от 30.04.2019 г., в които е отразено, че по ДП предстои извършване на още действия по разследването, като срокът за това е продължаван.
При тези данни, въззивният съд е приел, че не се установява пречките за движение на делото да са отстранени, поради което искането за възобновяване по чл.230 ГПК, направено от ищцовото дружество в молба от 17.05.2019 г., е неоснователно. В мотивите към въззивното определение е отразено, че в рамките на процедурата по възобновяване не би могло да бъде ревизирано влязлото в сила определение за спиране на производството по делото, което обуславя невъзможност за разглеждане на повдигнатите от жалбоподателя въпроси: дали изходът на спора зависи от установяването на престъпни обстоятелства, или оспорването на истинността на документа може да се извърши в рамките на исковия процес. Посочено е още, че след като са налице данни за висящност на образуваното досъдебно производство за престъпление по чл.316, вр. с чл.308 НК по отношение на представен по делото документ, при преценка на предпоставките за възобновяване са без значение обстоятелствата, свързани с действията по разследване, както и кога ще приключат последните. Съставът на АС-В.Търново е изразил становище, че конкретните действия в рамките на ДП и тяхната продължителност не могат да се разглеждат като изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.253 ГПК, а и доводи и искане за прилагане на тази процедура не са заявени пред първоинстанционния съд, което прави недопустимо да бъдат разглеждани за пръв път от въззивната инстанция.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда. В цитирания акт на нормативно тълкуване е посочено, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, а не за правилността на постановения съдебен акт.
Съобразявайки разграничението между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, изведено в задължителните за съдилищата мотиви към т.1 от ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираният процесуалноправен въпрос е пряко релевантен към правилността на атакуваното въззивно определение в частта, с която е изведен извод за липса на доводи в молбата от 20.05.2019 г. за промяна на обстоятелствата, при които е постановено определението за спиране на делото и съответно, за липса на искане за оттегляне по реда на чл.253 ГПК на определението на ОС-В.Търново за спиране на производството. В случая не става въпрос за квалифициране на отправено до съда искане /както необосновано се сочи от частния касатор/, а до конкретна преценка на съдържащите се твърдения в молбата за възобновяване на производството, съответстващи на изричното искане. Правилността на тази преценка на въззивния съд не би могла да се реализира в рамките на селективното производство. Според посоченото по-горе Тълкувателно решение № 1/2009 г., въпросите, които имат значение за правилността на атакувания въззивен съдебен акт, не са правни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Поради неустановеност на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, ВКС не дължи произнасяне по релевираното допълнително селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касационно обжалване не би могло да се допусне и на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съобразно практиката на ВКС, Търговска колегия, очевидно неправилен би бил въззивен съдебен акт, който страда от особено тежък порок и който може да се констатира от самия акт, без необходимост от извършване на същински касационен контрол за законосъобразност и обоснованост. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил несъществуваща – отменена или изменена правна норма, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл. Актът би могъл да бъде очевидно неправилен и при явна необоснованост, поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Съобразявайки посочените критерии, релевантни към самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, атакуваното въззивно определение не би могло да се определи като очевидно неправилно. Сочените от дружеството частен касатор нарушения на съдопроизводствени правила относно обхвата на въззивното производство и задължението на съда да изложи мотиви към определението, отговарящи на изискванията по чл.236, ал.2 ГПК, са пряко съотносими към основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, приложими и към настоящото производство /чл.278, ал.4 ГПК/, но те не биха могли да обосноват очевидна неправилност на процесуалния съдебен акт.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 208 от 19.08.2019 г. по в.ч.т.д. № 279/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: