Определение №10 от 9.1.2018 по ч.пр. дело №4918/4918 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 10

гр. София 09.01.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4918/2017 год.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. А. Ч. против определение № 247/14.08.2017 г. по гр. д. № 1155/2016 г. по описа на Върховен касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му с вх. № 1392/07.02.2017 г. за допълване на определение № 565/27.06.2016 г., постановено по същото дело. Жалбоподателят излага оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното определение. Твърди, че подадената молба е такава за бавност, а не за допълване, както и че същата не е подадена извън срока.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на производството по нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Върховен касационен съд е образувано по касационни жалби на Г. А. Ч., подадени чрез адв. Р. Н., против решение № 214/24.04.2015 г. по възз.гр.д. № 737/2014 г. по описа на Окръжен съд – Плевен и против допълнително решение № 396/23.07.2015 г. по същото дело. С окончателно определение № 565/27.06.2016 г. по гр.д. № 1155/2016 г. по описа на ВКС, III г.о. касационният съд не е допуснал касационно обжалване. С молба вх. № 1392/07.02.2017 г. Г. А. Ч. е заявил, че съдът не се е произнесъл по поставени от него въпроси, които е описал в отделни точки и е поискал „да се определи подходящ законен срок за произнасянето по тези въпроси без да се прави неправилна интерпретация на заявените искания“. Предходният състав на Върховния касационен съд е квалифицирал подадената молба като такава по чл. 250 ГПК за допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК. Приложил е императивните процесуални разпоредби и е приел, че същата е подадена след изтичането на едномесечния преклузивен срок,считано от 27.06.2016 г. – датата на обявяване на определението, което не подлежи на обжалване. Като е съобразил изложеното Върховният касационен съд е оставил подадената молба без разглеждане.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Правомощие на съда е да даде правна квалификация на искането, с което е сезиран. Ппредходният състав на ВКС се е произнесъл по подадените от касатора жалби с определение № 565/27.06.2016 г. по гр.д. № 1155/2016 г. ,поради което не е налице дължимо процесуално действие на съда, което да не е било извършено и да е налице основание за подаване на молба по чл. 255 ГПК. Ето защо неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че искането му, заявено на 07.02.2017 г., е превратно тълкувано като молба за допълване, а не такава за бавност. Съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на обжалване. Определението по чл. 288 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване, така както е и отразено в самото определение. Страната може да поиска съдебен акт да бъде допълнен в едномесечен срок от връчването му или от влизането му в сила – арг. от чл. 250, ал. 1 ГПК. Следователно срокът за надлежно упражняване на правото да се иска допълване на определение № 565/27.06.2016 г. по гр.д. № 1155/2016 г. по описа на ВКС, III г.о. е изтекъл на 27.07.2016 г. и подадената молба с вх. № 1392/07.02.2017 г. е процесуално недопустима,като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.250,ал.1 ГПК. Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само доколкото са налице процесуалните предпостaвки за това. Спазването на предвидените по императивен ред преклузивни срокове за реализиране на конкретни права са абсолютно условие за реализирането им.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 247/14.08.2017 г. по гр.д № 1155/2016 г. по описа на Върховен касационен съд, III г.о.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top