4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр.София, 13.03.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6905 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С.а. п. от една страна, а от – друга от Б. Н. П., М. Р. К. и Р. Р. Д. срещу решение № 956 от 13.5.2013 г., постановено по гр.д. № 3664 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав, с което е отменено решение № 5671 от 1.08.2012 г. от 1.08.2012 г. по гр. д. № 356 по описа за 2007 г. на СГС, І ГО, 7 състав, в частите за осъждане на С. а. п. да заплати на М. Р. К., Б. Н. П. и на Р. Р. Д. обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ над размера от 14 000 лв. до 30 000 лв. за всеки един от ищците, исковете за тези разлики са отхвърлени и е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на 14 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1 106,09 лв. обезщетение за имуществени вреди на всеки един от ищците.
Касаторът С. а. п. твърди, че решението на Софийския апелативен съд в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. Счита, че обжалваното решение противоречи на т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно дело № 3 от 2004 г. на ОСГК, както и на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК, които задължават съда да прецени конкретните обективно съществуващи обстоятелства при определяне размера на неимуществените вреди. Налице е противоречива съдебна практика при определяне размера на неимуществените вреди при сравнително сходни случаи, както и по въпроса дължи ли се обезщетение за имуществени вреди под формата на законни лихви върху внесените като парични гаранции по мерки за неотклонение суми. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по поставените въпроси.
Касаторите Б. П., М. К. и Р. П. считат за неправилно решението на въззивния съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение над 14 000 лв. до 30 000 лв. на всеки един от тях и за отхвърляне на исковете за тази разлика. Като основание за допускане на касационното обжалване също сочат противоречие между обжалваното решение и т.ІІ на ППВС № 4 от 1968 г. по въпроса за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Считат, че е налице и противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като на оправдания по същото наказателно производство А. В. му е присъдено три пъти по-високо обезщетение за неимуществени вреди. Оспорват жалбата на противната страна. Молят да бъде допусната касационна проверка на решението на Софийския апелативен съд само в обжалваната от тях част.
Настоящата инстанция констатира, че решението на Софийския апелативен съд в частта относно присъждане на 1 106,09 лв. обезщетение за имуществени вреди на всеки един от тримата ищци не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като цената на този иск възлиза на 3 324,35 лв. Ето защо в тази част жалбата на Софийска апелативна прокуратура трябва да бъде оставена без разглеждане. В останалите части касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт, поради което Върховният касационен съд по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване намира следното:
Ищецът Р. Д. П., чиито правоприемници са касаторите-физически лица, е бил привлечен на 4.12.1997 г. като обвиняем за това , че на 2.10.1996 г. в [населено място], действайки като подбудител и помагач в съучастие с други лица, предумишлено умъртвил А. Л.. Като мярка за неотклонение е бил задържан под стража в продължение на година и седем месеца, а наказателното преследване е продължило шест години и четири месеца, след което е било прекратено по отношение на ищеца. Първоинстанционният съд е приел, че Р. П. е понесъл тежки морални вреди, тъй като са пострадали самочувствието, професионалната реализация и доброто име на обвиняемия в обществото. Съдът е взел предвид, че обвиняемият е бил отстранен от длъжността управител на търговското дружество [фирма], а обвиненията са били оповестени публично. Констатирал е, че задържането му е прекъснало връзката с най-близките членове на семейството и представлява форма на психически тормоз, който е довел до влошаване на здравословното му състояние. Всички тези обстоятелства са мотивирали съда да определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., или по 30 000 лв. за всеки един от ищците. Въззивният съд е потвърдил наличието на изтъкнатите от първоинстанционния съд конкретни факти, обуславящи размера на неимуществените вреди, но е отчел и социално-икономическите условия към момента на прекратяване на наказателното производство, поради което е намалил обезщетението на 42 000 лв., или по 14 000 лв. за всеки от ищците. Така постановеното решение на въззивния съд не противоречи, а съответства на указанията, дадени в т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., тъй като са взети предвид конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, от които зависи размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Прокуратурата не е твърдяла и не е доказала, че поведението на пострадалия е допринесло за причиняване на вредите, поради което няма противоречие между обжалваното решение и т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно дело № 3 от 2004 г. на ОСГК, както и т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК. Размерът на присъдените неимуществени вреди е точно отмерен, балансиран и съобразен с фактическата обстановка и икономическите условия към момента на причиняване на тези вреди. Ето защо не може да бъде допуснато касационно обжалване по поставения от страните въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.
Няма основание да бъде допуснато касационно обжалване и по втория въпрос на страните, който може да бъде обобщен като противоречие между обжалваното решение и други съдебни решения, постановени по аналогични случаи по отношение размера на неимуществените вреди. Определянето на размера на неимуществените вреди зависи не само от въздействието на наказателното производство, но и от характера и особеностите на засегнатата личност, поради което едни и същи обстоятелства могат да повлияят по различен начин на засегнатите. За въздействието на тези обстоятелства върху пострадалия съдът обикновено преценява по изслушаните свидетелски показания, чиято достоверност и убедителност също се различава съществено по отделните граждански дела. Затова изтъкнатото от касаторите-физически лица обстоятелство, че на пострадалия от същото наказателно производство А. В. му е присъдено три пъти по-високо обезщетение за неимуществени вреди се дължи на възприетата от съдилищата фактическа обстановка и не води до извода, че е налице противоречива съдебна практика по граждански дела по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационната жалба на П. срещу решението на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийския окръжен съд за присъждане на 1 106,09 лв. обезщетение за имуществени вреди на всеки един от тримата ищци трябва да бъде оставена без разглеждане. В останалите части по жалбите на страните касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. а. п. срещу решение № 956 от 13.05.2013 г., постановено по гр.д. № 3664 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав, в частта, с която е потвърдено решение № 5671 от 1.08.2012 г. от 1.08.2012 г. по гр. д. № 356 по описа за 2007 г. на СГС, І ГО, 7 състав, за осъждане на С. а. п. да заплати на М. Р. К., Б. Н. П. и на Р. Р. Д. по 1 106,09 лв. обезщетение за имуществени вреди.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд в останалите обжалвани части.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на С.а. п., подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалите части е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: