4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр.София, 25.01.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5831 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Р. Д. срещу решение от 27.01.2015 г., постановено по гр.д. № 10544 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Г” състав, с което е отменено решението от 17.01.2014 г. по гр.д. №19862 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд за признаване за установено, че Д. И. О. и Й. С. О. дължат на касатора 7 000 лв. неустойка и е постановено друго решение, с което този иск е отхвърлен.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Може ли съдът да пререшава въпроса за дължимостта на неустойката и могат ли страните да се отклонят от нормите на чл.92 от ЗЗД, които са диспозитивни?
2. Може ли съдът да обвърже неустойката единствено с разваляне на договора за продажба и да дерогира съглашението на страните в нотариалния акт за продажба, което съглашение посочва кое главно задължение се обезпечава с неустойката, както и формата на неизпълнение, което прави задължението за неустойка изискуемо.
3. Може ли съдът да обвързва изискуемостта на договореното неустоечно задължение единствено и само с воденето на иск за развалянето на договор за продажба, след като е налице влязло в сила решение, което установява факта на неизпълнението и плащането на неустойка е уговорено в нотариалния акт.
Ответниците по жалбата Д. и Й. О. не вземат становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С нотариален акт № 57, том 6, рег. № 18080, дело № 939 от 16.12.2002 г., съставен от нотариус В. Б., ответниците Д. и Й. О. са продали на ищеца В. Р. Д. апартамент № 95 в [жилищен адрес] находящ се в [населено място],[жк], за сумата от 10 833 лв. В нотариалния акт продавачите са декларирали, че са единствени собственици на апартамента, който не е обременен с вещни тежести, не е ипотекиран и не е обект на висящ съдебен спор. Ако по съдебен ред се докаже, че към датата на сключване на договора трети лица са имали права върху продаваемия имот, той е обременен с тежести, или продавачите вече са отчуждили имота, продавачите дължат на купувача връщане на получената продажна цена и неустойка в размер на 7 000 лв.
Ответниците са придобили собствеността върху апартамента по силата на извършена на 7.11.2002 г. покупко-продажба, която е била унищожена с влязло в сила решение от 27.12.2007г., постановено по гр.д. № 7730 по описа за 2006 г. на СРС, ГК, 32 състав, тъй като прехвърлителката не е могла да разбира свойството и значението на извършеното. Със същото решение ищецът В. Д. е бил осъден на основание чл.108 от ЗС да предаде владението на апартамента.
При тези обстоятелства, след искане за издаване на заповед за изпълнение и възражение срещу нея, В. Д. е завел искове за установяване дължимостта на дадената от него цена на апартамента и за заплащане на уговорената неустойка от 7 000 лв. Първоинстанционният съд е уважил исковете, но въззивният съд по жалба на ответниците е отхвърлил иска за дължимостта на неустойката по съображение, че договорът за продажба не е развален.
При тези мотиви на въззивния съд първата част на първия въпрос на касаторите не е от значение за изхода на делото. Не е налице предходно решение, с което да е прието, че неустойката се дължи, следователно няма пререшаване на спора. Посоченото от касатора решение № 1299 от 19.05.1965 г. на Първо Г.О. на ВС касае напълно различен случай на неустойка, която е предвидена в съдебна спогодба. По втората част от въпроса няма противоречие с цитираното от касатора решение № 526 от 24.03.1998 г. по гр.д. № 1087/1997 г. на Пето Г.О. на ВКС. В това решение действително е прието, че страните по сделката могат да определят кога и в какъв размер се дължи неустойка. Трябва да се вземе предвид обаче каква е същността на неустойката-предварително съглашение за определяне размера на вредите от неизпълнение. Според вида неизпълнение неустойката бива два вида-за пълно и за неточно изпълнение, като при първия вид съгласно чл.79 от ЗЗД кредиторът може да иска обезщетение за неизпълнение, а при втория вид изпълнение заедно с обезщетение за забавата. В случая претендираната неустойка е за пълно неизпълнение, тъй като тя е уговорена за неизпълнение на основното задължение на продавачите да прехвърлят на купувача собствеността върху апартамента. Ето защо кредиторът може да иска тази неустойка само когато се отказва от изпълнение на престацията, а претендира вместо това пълно обезщетение. Затова дължимостта на неустойката за пълно неизпълнение е поставена в зависимост от развалянето на договора за покупко-продажба. Противното би означавало, че кредиторът може да получи два пъти дължимото-пълно обезщетение за неизпълнение заедно с дължимата престация, което противоречи на императивната норма на чл.79 от ЗЗД.
От изложеното следва да се заключи, че даденото от въззивния съд разрешение по втория въпрос на касатора съответства на разпоредбите на чл.92 и чл.79 от ЗЗД, поради което и този въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване.
Постановеното срещу ищеца решение по чл.108 от ЗС за предаване на собствеността върху апартамента действително установява неизпълнението на задължението на купувачите и е основание да породи задължението им за заплащане на неустойка. Уваженият иск по чл.108 от ЗС обаче не води до разваляне на договора за покупко-продажба по право. Затова, за да може купувачът да претендира обезщетение за неизпълнение или съответната неустойка по договора за покупко-продажба на недвижим имот, трябва да го развали по съдебен ред съгласно чл.87, ал.3 от ЗЗД, както изисква разпоредбата на чл.189 от ЗЗД. В този смисъл е постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение № 104 от 27.02.2014 г. по ч. гр.д. №387 по описа за 2014 г. на Първо Г.О. на ВКС. Следователно отговорът на въззивния съд на третия въпрос на касатора съответства на задължителната практика на ВКС.
Другите посочени от касатора решения нямат отношение към повдигнатите въпроси. Решение №205 от 11.02.2000 г. по гр.д. № 1263/1999 г. касае неустойка за забава, а не за пълно неизпълнение, а решение № 632 от 1.11.2010 г. по гр.д.№151/2009 г. се отнася за преклудиране на иск за нищожност на договор от силата на пресъдено нещо на уважен ревандикационен иск, основан на този договор.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.01.2015 г., постановено по гр.д. № 10544 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Г” състав, с което е отменено решението от 17.01.2014 г. по гр.д. №19862 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд за признаване за установено, че Д. И. О. и Й. С. О. дължат на касатора 7 000 лв. неустойка и е постановено друго решение, с което този иск е отхвърлен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: