О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 28.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №6077/2015 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№8025/05.10.2015 г., подадена от адв. Ж. Б. – процесуален представител на ищеца Б. А. В. от [населено място], област П., против въззивно решение №463/20.8.2015 г. по гр.д.№708/2015 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.к., първи въззивен граждански състав.
С обжалваното решение е отменено решение №176/10.6.2015 г. по гр.д.№1072/2014 г. по описа на Велинградския районен съд, с което е уважен искът на Б. А. В. против [фирма] – [населено място], област П., с правно основание чл.242, ал.1 КТ, за сумата 8703,34 лева, за периода от 01.11.2011 г. до 08.4.2014 г. и същият е отхвърлен като неоснователен.
Въззивната инстанция е приела, че действително работодателя не е спазил изискванията на Закона за счетоводството и КТ да удостовери по съответния надлежен ред получаването на следващото се трудовото възнаграждение от работниците във фирмата си. Този извод е обоснован с показанията на свидетелката Р. и данните от експертизата на вещото лице Т., като прието за установено, че сумите са изплащани на ръка от самия управител. Прието е също така, че прието, че не е настъпила преклузия относно приемането и обсъждането като доказателство по делото на декларация, изходяща от ищеца за получаване на всички дължими му суми. Посочената декларация е ценена от съда като доказателство по делото, наред с останалите събрани доказателства, при условията на чл.147, т.1, във връзка с чл.312, ал.2 и чл.313 ГПК. Освен това обсъдени са и възприети депозираните пред първата инстанция показания на свидетели.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните въпроси: 1.До кой момент в съдебното производство е допустимо да се представят доказателства от ответника, които не са нововъзникнали или няма обективна пречка за тяхното представяне и какви са задълженията на съда при преценка на преклузията по чл.133 ГПК и какво се разбира под „дължима грижа“ ?, 2. С оглед разпоредбите на чл.133, чл.147, ал.4 и чл.147 ГПК представената едва във второто съдебно заседание декларация следва ли да бъде съобразявана от съда при постановяване на атакуваното решение ?, и 3. С оглед разпоредбата на чл.146, ал.4 ГПК представената във второто съдебно заседание декларация, която не е приета по делото с определение от съда, може ли да бъде годно доказателство при постановяване на атакуваното решение, въпреки че не е приобщена с определение към доказателствения материал, а само е открито производството по чл.193 ГПК ?.
Като основание за допускане на въззивното решение по касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – грлад Р., област П., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Първите два поставени от касационния жалбоподател въпроси са зададени некоректно. По естеството си съдебното заседание на 21.4.2015 г., което касационният жалбоподател сочи като второ, е първо по смисъла на ГПК, тъй като в насроченото за 17.3.2015 г. съдебно заседание не е даден ход на делото. В посочения смисъл е изобилната съдебна практика както относно действащия ГПК, така относно отменения такъв. Визираната в двата въпроса декларация е представена от ответника по исковата молба, съгласно указанията на съда, дадени му с доклада по смисъла на чл.140 ГПК. Представянето на декларация с молба един ден преди провеждането на първото съдебно заседание на 21.4.2016 г. представлява спазване на законово изискване, във връзка с указанията на съда по смисъла на посочената процесуална норма, и не е представяне на нови доказателства по смисъла на чл.147 ГПК.
Поради това обжалваното решение не следва да бъде допуснато по посочените въпроси.
По третия от поставените въпроси въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съдебната практика по категоричен начин счита, че при липса на определение за приемане на доказателство, по което е открито производство по оспорване след направено възражение, следва да се счита, че доказателството е прието като такова.
Представените от касационния жалбоподател решения са относими към разпоредбите на чл.147 и чл.266 ГПК, които са неотносими към настоящия случай.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №463/20.8.2015 г. по гр.д.№708/2015 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.к., първи въззивен граждански състав, по касационна жалба, вх.№8025/05.10.2015 г., подадена от адв. Ж. Б. – процесуален представител на ищеца Б. А. В. от [населено място], област П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: