О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр. София,18. 11. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Димитрова
гр.дело № 2658/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
П. е касационна жалба от “Б”Е. гр. Б. срещу въззивно решение № 18/11.03.2008 г., постановено по т.д. № 35/2000 г. по описа на Бургаския апелативен съд, въз основа на която е образувано гр.д. № 2658/2008 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Настоящият с. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че делото следва да се разгледа от Търговската колегия на Върховния касационен съд по следните съображения :
П. иск е ревандикационен като предмет на спора между страните – юридически лица – касаторът “Б” Е. и ответникът по жалбата НК”БДЖ”, е недвижим имот от 8 580 кв.м, представляващ част от имот пл. № 179 по плана на С. промишлена зона гр. Б., целият от 43 040 кв.м.
Търговският закон определя сделките като търговски с оглед на обективен и субективен критерий. Абсолютните търговски сделки са изброени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, независимо от качествата на лицата, които ги извършват – чл. 286, ал. 2 ТЗ, а прилагането на субективния критерий предполага, че сделката е търговска, ако е сключена от търговеца във връзка с упражняваното от него занятие – чл. 286, ал. 1 ТЗ.
В случая ищецът “БДЖ”Е. твърди, че целия недвижим имот в С. промишлена зона на гр. Б., в частност и процесния имот, му е предоставен с У. № 35/1946 г. на П. на НРБ, с който е прогласена обществената полза от отчуждаването на 43040 кв.м частни недвижими имоти за нуждите на Г. дирекция на железниците и пристанищата, който имот е индивидуализиран с парцеларен план, приложен към указа и който имот впоследствие е включен в баланса на НК”БДЖ” – В. завод гр. Б. и е обслужвал неговата дейност. Ответното търговско дружество “Б”Е. твърди, че като правоприемник на ТПО”Ц” гр. Б., на основание чл. 17а ЗППДОП е станал собственик на процесния имот, който използва за извършване на търговската си дейност.
Настоящият с. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е оборена презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ. Процесният недвижим имот е бил предмет на сделки между Д от една страна и други правни субекти – юридически лица от друга и се е ползвал за извършваната от тях търговска дейност.
Отделно от изложеното, с оглед установяване на действителните правоотношения между двете търговски дружества, свързани със спорния недвижим имот като се отчете и характерът на иска, в случая е релевантна и правната уредба, свързана с реорганизацията, в частност преобразуване на стопанските субекти и историческото отразяване на данните по балансите им, за да се извърши преценка за основателността или не на предявения ревандикационен иск.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, с. на Трето гражданско отделение намира, че тъй като страните по предявения ревандикационен иск, с правно основание чл. 108 ЗС относно процесния недвижим имот са търговци и претенцията им е свързана с упражнявана по занятие дейност от тях, делото има характер на търговско и следва да се разгледа от Търговската колегия на Върховния касационен съд.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, с. на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2658/2008 г. по описа на В. касационен съд, Трето гражданско отделение.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане от Търговската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: