3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
С. 31.01.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 28 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 7780/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. В. Г. от [населено място], вх. № 86214/17.08.2012г., приподписана от адв. М. М., срещу въззивното определение на Софийски градски съд, ГК, ІІ Д с-в, № 1394 от 12.01.2012г. по в.ч.гр.д. № 13779/2011г., с което е оставена без уважение частната жалба на К. В. Г. срещу определението на Софийски районен съд, 76 с-в, от 16.09.2011г. по гр.д. № 55137/2009г. с което е прекратено производството по делото в частта, относно искането за осъждане на ответника да внесе социални осигуровки към държавните осигурителни фондове.
С определение № 69 от 13.02.2013г. по ч.гр.д. № 45/2013г. на ВКС, І г.о. е отменено разпореждането от 20.09.2012г. по гр.д. № 13779/2011г. на СГС, с което е върната частната жалба на К. В. вх. № 86214/17.08.2012г. като просрочена, и делото е върнато на въззивния съд за администриране на частната жалба.
Частната жалба е подадена срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
С посоченото по-горе определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на заявената от К. В. претенция за осъждане на ответника да внесе социални осигуровки към държавните осигурителни фондове.
В. съд е оставил без уважение частната жалба на К. В. срещу определението на първоинстанционния съд с мотиви, че искането за осъждане на ответника 29-то СОУ „К. Ш.” да внесе социални осигуровки на ищеца е недопустимо. С оглед на заявените от ищеца факти за него не е налице активна процесуална легитимация по този иск, тъй като не е страна по правоотношението между осигурителя и осигурителния орган. Заплащането на осигурителни вноски от работодателя е задължение към осигурителния орган, като неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност на работодателя. Не са налице предпоставките на чл. 26, ал. 2 ГПК за да може ищецът от свое име да предяви чужди права пред съда.
След оставяне на частната жалба без движение с указание за представяне на приподписано от адвокат изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател е представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което препраща към частната жалба „за произнасяне по възникналия материалноправен и процесуалноправен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК”. Частната жалба, приподписана от пълномощника му адв. М., не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По гр.д. № 45/2013г. І г.о. ВКС е приложено и изложение от 17.02.2012г., което не е приподписано от адвокат, и също не съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид тези данни ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Изложението и приподписаната от адвокат частна жалба не съдържат материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 1, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно същото ТР материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и изцяло да замести касатора в тази дейност.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд .
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение Софийски градски съд, ГК, ІІ Д с-в, № 1394 от 12.01.2012г. по в.ч.гр.д. № 13779/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: