О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
[населено място], 30.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2356 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280 от ГПК.
С решение №181 от 17.04.2015г. по в.гр.д. №576/2014г. на Великотърновски окръжен съд е отменено решение № 340 от 04.04.2014г. по гр.д. №1100/ 2012г. по описа на Великотърновски районен съд, в частта, с която е прието за установено по отношение на [фирма], [населено място], че дължи на [фирма], [населено място], сумата от 17 350,90 лева – дължима главница по договори за строителство за 2009 г. – 2011 г., от която: сумата от 12 248,16 лева – неизплатени гаранционни суми в размер на 10% по издадени и изплатени в размер на 90% от задължението протоколи за 2009 г. – 2011 г.; сумата от 5 102,74 лева – неизплатени гаранционни суми в размер на 10% по издадени протоколи по договори за строителство от 24.04.2009г., 12.05.2009г. и 20.08.2009г., както и от 01.04.2010г. и 17.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 06.12.2011г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №3872 от 15.12.2011 г. по ч. гр. дело № 5492/2011 г. по описа на ВТРС, ведно с направени разноски в заповедното производство от 1 197,02 лева – платени държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в частта за разноските, като вместо това е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], иск за същите суми като неоснователен и недоказан. Със същото решение е потвърдено решение № 340 от 04.04.2014г. по гр.д. № 1100/ 2012г. по описа на Великотърновски районен съд в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], насрещен иск за сумата от 16 523,54 лева.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от [фирма], [населено място], в частта, с която е отменено първоинстанционното решение. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК, в приложимата към настоящата хипотеза редакция обн. ДВ бр.100/21.12.2010г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв.
В настоящия случай производството е образувано по иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.266 от ЗЗД за установяване на съществуването на вземане за удържани гаранционни суми и неплатено възнаграждение по пет договора за строителство между страните, като претенцията по всеки един от договорите е с цена под 10 000 лева. В исковата молба цената на предявените искове е посочена в общ размер на 17 350,90 лева, от които 12 248,16 лева неизплатени гаранционни суми по протоколи, съставени за периода от 2009 – 2011г. и 5 102,74 лева – неизплатено възнаграждение по протоколи от същия период. В молба уточнение от 01.08.2012г. ищецът е конкретизирал, че претендира следните суми: по договор от 12.05.2009г. – суми в общ размер на 2111,97 лева, по договор от 24.04.2009г. – суми в общ размер на 939,78 лева, по договор от 20.08.2009г. – суми в общ размер на 976,81 лева, по договор от 01.04.2010г. – сума в размер на 326,45 лева и по договор от 17.05.2010г. – суми в общ размер на 4251,23 лева. Отделно от това е посочил, че претендира сумата от 10 309,84 лева, представляваща задължение за неплатени гаранционни суми по 17 броя протокола за СМР, за които е издадена фактура №112/23.04.2012г. и сумата от 1938,32 лева, представляваща задължение за неплатени гаранционни суми по 8 броя протокола за СМР, за които е издадена фактура №113/23.04.2012г. Видно от посочените в молбата протоколи към фактура №112/23.04.2012г., 4 броя от същите – протоколи №2/12.04.2010г., №5/12.04.2010г., №6/12.04.2010г., и №3/10.05.2010г., на обща стойност 656,08 лева, са съставени за СМР по договор от 12.05.2009г., 3 броя от същите – протоколи №4/22.07.2009г., №5/20.01.2010г. и №2/11.12.2009г., на обща стойност 1 656,32 лева, са съставени за СМР по договори от 2009г. / без посочена дата/, а останалите са съставени за СМР по договори от 2010г. /без посочена дата/. Следователно въпреки, че се претендира плащане по една фактура, са предявени претенции за заплащане на удържани гаранционни суми по отделни договори, всяка от които е с цена под 10 000 лева. Поради това въззивното решение, на основание чл. 280 ал.2 от ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 280 ал.2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.280 ал.2 от ГПК, подадената от [фирма], [населено място], касационна жалба срещу решение №181 от 17.04.2015г. по в.гр.д. №576/2014г. на Великотърновски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.