№ 100
Гр.София, 25.11.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, П-ро отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 3228 по описа на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. К. Ч. срещу Решение № 69/26.05.2008 г. по в.гр.д. № 32/08 г. на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено Решение № 103/22.11.2006 г. по гр.д. №583/06 г. на Раднсвския районен съд, като са отхвърлени предявените от касатора против „Мини М. И. ; ЕАД-клон рудник „Трояново- 1“ обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. В касационната жалба се поддържа, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по съществен материал поправен въпрос, свързан с преценката, дали ищецът е извършил посоченото в заповедта за дисциплинарното му уволнение нарушение на трудовата дисциплина /изнасяне на стоково-материални ценности без надлежно разрешение за това/. Заедно с това се заявява, че по въпроса е налице противоречива практика на съдилищата, доколкото решението на Старозагорския окръжен съд противоречи на Решение № 232/02.05.1995 г. на ВС, III г.о. и Решение № 1624/28.10.2002 г. на ВКС, III г.о., според които неизпълнението на нареждане и злоупотребата с доверието на работодателя по смисъла на чл.187, т.7 и 8 КТ /с оглед дадената в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание квалификация на нарушението/ е налице само в случай, че деянието е извършено умишлено, а по делото не са налице доказателства в този смисъл. От друга страна, според касатора е налице противоречива съдебна практика и досежно обстоятелствата на извършване на конкретното деяние, тъй като според Решение № 117/24.04.2008 г. по в.гр.д. № 144/08 г. на Старозагорския окръжен съд, образувано по исковата молба на друг работник на същия работодател /Гошо Ж. М. /, не може да се установи кой е извършил нарушението, с оглед на което исковете по чл.344 КТ на посоченото лице са уважени.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че твърдяното от касатора основание за допускане на касацията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е налице. Видно от мотивите на въззивното решение, предявените от Ж. К. Ч. обективно кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ са отхвърлени, тъй като съдът е приел, че ищецът действително е извършил посоченото в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в изнасяне на стоково-материални ценности от територията на предприятието, без да е налице надлежно разрешение за това. Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е формирал извода, че деянието е извършено от ищеца, който от субективна страна е съзнавал, че нарушава забраната на работодателя за изнасяне на инвентар, горива, материали, оборудване и др., респ. че злоупотребява с доверието на работодателя с цел извличане на имотна облага за себе си или за трети лица. В този смисъл не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и приложените към касационната жалба Решение № 232/02.05.1995 г. по гр.д. № 1209/94 г. на ВС, III г.о. /според което злоупотребата с доверието на работодателя предполага установяване, че деянието е извършено умишлено и е налице преднамереност в извличането на облага или в увреждането на работодателя/, респ. Решение № 1624/28.10.2002 г. по гр.д. № 242/02 г. на ВКС, III г.о. /според което законността на уволнението е предпоставена от установяване на виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя/. Преценката, доколко събраните по делото доказателства са в състояние да обуславят формирания от въззивния съд за виновно извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, има отношение към правилността на въззивното решение при евентуално допускане на касацията, но е ирелевантна при съобразяване на основанията за допускане на касацията по чл.280, ал.1 ГПК, които в конкретния случай са свързани единствено с твърдението на касатора за противоречива практика по съществения материалноправен въпрос, поставен в основата на въззивното решение. Колкото до приложеното към касационната жалба Решение № 117/24.04.2008 г. по в.гр.д. № 144/08 г. на Старозагорския окръжен съд, същото поначало не е в състояние да обоснове допускане на касационното обжалване предвид липсата на доказателства да е влязло в сила. Независимо от това, посоченото решение не обективира принципно различно произнасяне по посочения по-горе съществен материалноправен въпрос, при което изводите на съда за обстоятелствата, при които е извършено конкретното деяние, са от значение единствено за отговорността на ищеца по конкретното дело, но са изцяло ирелевантни при извършване на преценка за извършено от ищеца по настоящото дело нарушение на трудовата дисциплина.
Предвид горепосочените съображения, поддържаното от касатора основание за допускане на касацията не е налице, поради което касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 69/26.05.2008 г. по в.гр.д. № 32 /08 г. на Старозагорския окръжен съд, по касационната жалба на Ж. К. Ч..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: