О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София 17.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 09.02.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 782/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, “В” ЕООД от гр. А., Област Бургас, е подал касационна жалба против решение № 418/18.07.2008 год. по гр. д. № 261/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, като в подкрепа на твърдението се посочват решение № 2834/19.11.1974 год. по гр. д. № 1895/74 год. на ВС, І гр. о., решение № 961/11.04.1964 год. по гр. д. № 2652/63 год. на ВС І гр. о., и решение № 1640/14.08.1968 год. по гр. д. № 981/68 год. на ВС І гр. о.
В касационната жалба се сочи приложно поле и на чл. 280 ал. І т. 2 ГПК – защото при еднаква фактическа обстановка спорът е решен противоречиво от ПОС и ПАС (решението на последния е предмет на настоящата касационна жалба.)
Ответникът “Е” гр. П., не е заявил становище по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за неоснователен иска на “В” ЕООД, предявен като частичен за 10 001,00 лв. от общ размер 259 200,00 лв., за заплащане на пропуснати ползи – нереализирана печалба по договор от 21.08.2006 год. с “Г” ЕООД, поради неизпълнението от страна на ответника на договор от 18.05.2005 год. за присъединяване на обект на ищеца към електроразпределителната мрежа.
ПАС е приел, че страните са подписали договор на 18.05.05 год. за присъединяване към електроразпределителната мрежа на семеен хотел, собственост на ищеца, находящ се в УПИ *, кв. 46, с. С.. В раздел ІІ на договора страните са посочили техническите параметри на присъединяването, а в раздел ІІІ и ІV са договорени задълженията на потребителя /ищеца/ и задълженията на ответника. В р. ІV, 2 изрично е посочено, че присъединяването на съоръженията на обекта ще се извърши след необходимото разрешение за ползване на присъединителните съоръжения, съгласно изискванията на Наредба № 2, в срок от 1 година от датата на подписване на договора, след отреждане на общинско петно за ТП и след доставка и монтаж на БКТП – нов, в кв. 45, с. С..
С договор от 21.08.2006 год., сключен между ищеца и “Г” ЕООД, е договорено ищецът да отдаде под наем на “Г” ЕООД легловата база на собствения си семеен хотел за времето от 01.06.2007 год. до 31.08.2007 год. Този договор не е бил изпълнен, поради отказ на туроператора да ползва хотела, тъй като обектът още не е бил електроснабден.
Въззивният съд приема, че ответникът няма вина за неизпълнението на договора 18.05.2005 год. за присъединяване към електроразпределителната мрежа на процесния хотел, като излага съображения, че договорът е бил сключен под условие, което не е било изпълнено от ищеца. От доказателствата по делото е прието за установено, че условията по договора са били изпълнени от ищеца, но след процесния период 01.06.2007 год. до 31.08.2007 год., за който за претендира обезщетение за пропуснати ползи, и искането за присъединяване към електроразпределителната мрежа е направено на 22.02.2008 год., когато е било заведено с вх. № 3* а това, счита въззивният съд, не може да се свърже с виновно поведение на ответното дружество.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1. и т. 2 от ГПК, за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, и който е решаван противоречиво от съдилищата.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото, че липсва виновно поведение от страна на ответника за неизпълнение в срок на договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с решение № 2834/19.11.1974 год. по гр. д. № 1895/74 год. на ВС, І гр. о., решение № 961/11.04.1964 год. по гр. д. № 2652/63 год. на ВС І гр. о., и решение № 1640/14.08.1968 год. по гр. д. № 981/68 год. на ВС І гр. о.
С решение № 2834/19.11.1974 год. по гр. д. № 1895/74 год. на ВС, І гр. о. се приема, че изпълнителят по договор за изработка при изготвяне на съоръжения, предмет на договарянето, трябва да се съобрази с проекта, с решение № 961/11.04.1964 год. по гр. д. № 2652/63 год. на ВС І гр. о. се приема, че отговорността за вреди при наличие на сключен договор изключва деликтната отговорност, а с решение № 1640/14.08.1968 год. по гр. д. № 981/68 год. на ВС І гр. о. е прието, че щом като няма интерес от изпълнението кредиторът може да търси обезщетение вместо реално изпълнение.
В процесния случай ищецът търси обезщетение вместо изпълнение и то на договорно основание, но отхвърлянето на иска е по причина на недоказани твърдения за виновно неизпълнение от страна на ответното дружество, поради което не може да се приеме, че е налице противоречие между въззивното решение и решенията на ВС и, че е налице основание по чл. 280 ал. І т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В касационната жалба се сочи основание по чл. 280 ал. І т. 2 ГПК – защото при еднаква фактическа обстановка спорът бил решен противоречиво от ПОС и ПАС (решението на ПАС е предмет на настоящата касационна жалба), но ВКС, ІІ т. о. приема, че не следва да се допусне касационно обжалване.
За да е налице предвиденото в чл. 280, ал. І, т. 2 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, необходимо е предмет на атакуваното решение да е съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата на закона налага извод, че това основание ще е съществено само при наличие на други влезли в сила решения по граждански дела /поне две/, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. Ето защо, постановените по самия спор решения на инстанциите по същество – решенията на ПОС и ПАС, макар и да са в противоположен смисъл, не представляват противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. І, т. 2 ГПК, обосноваваща допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 418/18.07.2008 год. постановено по гр. д. № 261/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :