О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1000
София, 02.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември………………………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 2872/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], [община], област Пловдив, чрез пълномощника си адв. Н. П. от АК-Пловдив, е подала касационна жалба срещу решение № 341 от 25.02.2015 година по гр.д. № 253/2015 година на Пловдивкия окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 4765 от 10.12.2014 г. по гр.д. № 9977/2014 г. на районен съд – Пловдив, като са уважени искове на М. Д. П. от [населено място] срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 10/04.03.2014 г. на управителя на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и за заплащане на мораторна лихва върху неизплатено трудово възнаграждение. Отменено е същото решение в частта, с която е отхвърлен иск да неизплатено трудово възнаграждение и вместо него е постановено друго, като са присъдени сумите 64, 66 лева за м.12.2013 г. и 94, 06 лева за м.01.2014 г. с мораторна и законна лихва – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.128 КТ. Решението на въззивния съд е обжалвано само в частта по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Касаторът поддържат, че то е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът М. Д. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Д. от АК-Кърджали, оспорва жалбата с писмен отговор. Счита, че не са налице условията за допускане на касационното обжалване, както и че жалбата е неоснователна по съществото на правния спор. Претендира разноски за това производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
Въпросите в касационната жалба могат да се обединят по следния начин: Как следва да се връчи предизвестието, освен срещу подпис, за да се приеме, че то е стигнало до знанието на работника или служителя и е произвело правно действие? Въпросът е свързан с приетото във въззивното решение, че предизвестието за прекратяване на трудовия договор е изготвено на хартиен носител и е подписано от работодателя, но узнаването му е станало факт от съобщение по електронен път /чрез електронната поща на служителя/.
В касационната жалба не е посочено на кое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК касаторът поддържа искането си за допускане на касационно обжалване. Липсва дори общо позоваване на някоя от хипотезите на текста, няма и обосновка защо трябва да се допусне обжалването – защото приетото във въззивното решение е в разрез със задължителна практика на ВС и ВКС, защото е налице противоречива практика на съдилищата, защото липсва съдебна практика по поставения въпрос или защото има необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. В този смисъл не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, за да се прецени основателността на искането за допусне на обжалването съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това може да се има предвид, че по поставения въпрос има задължителна практика на ВКС, като за пример може да се посочи решение № 3030 от 07.10.2013 г. по гр.д. № 3715/2013 г. на ВКС, ІV г.о.
При този изход на делото касаторът дължи разноските за настоящото производство, които съгласно представения договор за правна защита и съдействие възлизат на 600 лева.
По изложените съобржения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 341 от 25.02.2015 година по гр.д. № 253/2015 година на Пловдивкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [община], област Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ М. Д. П. от [населено място] разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева /шестстотин лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.