О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1000
София, 27.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело № 4489/2016 г. по описа на ІV г.о. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Е. И., чрез пълномощник адв.В. Т. срещу решение № 3544/21.04.2016 г. по гр.д.№ 7831/2015 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-б въззивен състав. С него е потвърдено решение от 31.03.2015 г. по гр.д.№ 20256/2013 г. на Софийски районен съд, 72 състав, в обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от касаторката срещу [фирма] искове с правно основание по : чл.344 ал.1 т.1 вр.чл.328 ал.1 т.2 КТ- за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 59/11.03.2013 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение поради съкращение на щата; чл.344 ал.1 т.2 КТ- за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист програмотека“; чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 КТ за изплащане на обезщетение за оставане без работа в периода 13.03.2013 г.-13.09.2013 г. в размер на сумата 5628 лв. Присъдени са разноски.
В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до кредитиране на оспорени относно съдържанието и достоверността на посочената в тях дата щатни разписания и протоколи за извършено съкращаване на щата. Касаторката счита, че въззивният съд е следвало да съобрази мотивите на предходно влязло в сила решение по воден между страните спор за извършено съкращение на щата. Намира ,че неправилно са кредитирани показанията на свидетели, които са служители на работодателя и поради това са заинтересовани .Твърди,че не са обсъдени наведените от нея доводи.Иска въззивното решение да бъде отменено и исковете-уважени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 се поддържа, че са налице основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставя се въпросът:
-при положение,че с влязло в сила решение /това по гр.д.№1605/2012 г. на СГС, ІV-в състав, влязло в сила на 28.01.2013 г./ ищцата е възстановена на процесната длъжност, може ли да бъде признато за законно последващото й уволнение от тази длъжност въз основа на извършено съкращаване на щата, докато делото е било висящо.
Във връзка с цитираното решение счита, че е налице противоречива съдебна практика.
В хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК формулира въпросите:
-как следва съдът да се съобразява с влязло в сила решение между страните относно предмета на спора, когато предходното уволнение е било признато за незаконно с мотиви, че съкращаването на щата не е реално.
Същевременно поддържа, че по този въпрос е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, според която влязлото в сила решение е задължително за страните.
-може ли да се приеме за доказана достоверната дата на документ при изричното му оспорване, ако той е с номер на друг документ, с друго съдържание, чиято достоверна дата е приета за установена, но допълнен с разширение /буква А/, т.е. не се споменава изрично в установяващите достоверната дата доказателства.
Допълнителното основание по т.3 се обосновава с аргументите,че решаването на спора от въззивния съд в противоречие със закона и трайната съдебна практика налага касационния съд да разгледа тези въпроси и да ги реши по начин, който да доведе до промяната й . Намира, че чл.297 ГПК и чл.181 ГПК са непълни и неясни и се налага да бъде създадена практика по прилагането им.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор, подаден чрез главен юрисконсулт М. М., я оспорва.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че фактическите и правните му констатации съвпадат с тези на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК ги споделя. Посочил е, че касаторката е заемала длъжността „специалист програмотека“ по трудово правоотношение с ответното дружество. На 12.03.2013 г. са й връчени предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата и заповед № 59/11.03.2013 г. на изпълнителния директор за прекратяване на трудовото правоотношение на същото основание, считано от датата, следваща връчването на заповедта. Изтъкнал е, че преценката за наличието на посоченото основание за уволнение следва да бъде извършена към 13.03.2013 г. Към тази дата е действало ново щатно разписание от 19.11.2012 г., в което не фигурира длъжността „специалист програмотека“. Първото уволнение на ищцата е извършено с уволнителна заповед от 27.02.2011 г., въз основа на щатно разписание влязло в сила на 01.03.2011 г. Тогава щатната численост на централното управление на работодателя е намалена на 358 броя. Според сега действащото щатно разписание от 19.11.2012 г. тя възлиза на 287 бр . В Дирекция „Софтуерни технологии“ съществува отдел „Качествен контрол и документация“ с 12 щатни бройки за пет длъжности- ръководител информационни и комуникационни технологии, главен аналитик компютърно осигуряване на качеството, старши аналитик, аналитик и младши аналитик компютърно осигуряване на качеството. Длъжност „специалист програмотека“ не съществува в този отдел и в цялото разписание, включително в отдел „Център за професионално обучение“. Настъпилите промени в щатното разписание са извършени от компетентен орган по установения в дружеството ред. Те са обусловени от взетите от Съвета на директорите решения по Протокол № 76-а/08.11.2012 г. в съответствие с чл.37 ал.2 т.3 от Устава на дружеството.Поради това въззивният съд е направил извод,че съкращението на щата е реално. Намерил е за неоснователно възражението на касаторката за недостоверност на датата на приложеното щатно разписание, тъй като тя не съставлява елемент от формата му за валидност. Извел е данни за влизането му в сила от протокола за проведеното заседание на Съвета на директорите, подписан от участвалите в заседанието, протокол от следващото заседание от м.12.2012 г., показанията на разпитаните свидетели- юрисконсулт и началник отдел „Човешки ресурси“. Изтъкнал е, че липсват доказателства да не съществува щатно разписание, предвиждащо съкращаване на длъжността на касаторката към датата на уволнението й. Приел е също така, че не е установено и фиктивно закриване на длъжността. След уволнението й не са били назначени нови служители на такава длъжност, нито такива, изпълняващи същите трудови функции, но с друго наименование. Намерил е, че още при първото уволнение е била премахната единствената съществуваща в предходно щатно разписание длъжност „специалист програмотека“ и няма основание да се приеме, че тя съществува с друго наименование в щатното разписание от 19.11.2012 г. Длъжностните характеристики на петте длъжности в новосъздадения отдел „Качествен контрол и документация“ не са идентични и не се припокриват в някаква степен с нейната длъжност. Това се установява и от показанията на началника отдел „Човешки ресурси“. Архивът и картотеката не функционират както преди, престанали да се пълнят. Архивът е поет от отдел „Център за професионално обучение“. Служителите се обучават дистанционно от външни организации. Нуждата от служител на тази длъжност, който да поддържа програмен фонд, фонд със специалиризана литература, библиотечен фонд и картотека обективно е отпаднала. Посочил е, че не е било необходимо извършването на подбор, тъй като длъжността е била единствена.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. То е селективно и се допуска, когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание. Общо основание е правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото, а допълнително- развитието на този въпрос в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.Правният въпрос не следва да бъде свързан с правилността на обжалваното решение, с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и с обсъждане доказателствата по делото. Първият от поставените въпроси се отнася до правилността на въззивното решение. Вторият не е обсъждан в обжалвания съдебен акт и в първата си част е с общотематичен характер.Третият въпрос касае обсъждане на събраните по делото доказателства и е детерминиран от становището на касатора за необоснованост на изводите на въззивния съд.Когато не е обосновано общо основание за допустимост на касационното обжалване, не се дължи произнасяне за това дали е налице допълнително основание. За пълнота на изложението следва да се посочи, че когато се поддържа основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК , касаторът следва да издири съдебна практика при идентичност на разглежданите случаи и да направи пълен анализ и съпоставка на съдържащите се в нея изводи и на изводите в обжалваното решение по обуславящия въпрос, като се изложат аргументи в какво се изразява противоречието на последните и защо не са правилни.
С цитирането на предходно съдебно решение по воден между страните трудов спор тези задачи не са изпълнени, по него са идентични страните , а не разглежданите казуси. Уволнението, предмет на настоящия спор е извършено при различни предпоставки. Когато се твърди наличие на трайна и непротиворечива съдебна практика, не може да се обосновава допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В случай, че е изразено становище, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие със съдебната практика, е алогично да се иска промяната й. Липсва аргументация в какво се изразява непълнотата и неяснотата на законовите разпоредби,чието тълкуване се иска.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за това производство за възнаграждение за юрисконсулт.Съгласно чл.78 ал.8 ГПК неговият размер следва да бъде определен по реда на чл.37 ЗПрП и чл.23 т.1 НЗПрП, а именно в размер на сумата 200 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № № 3544/ 21.04.2016 г. по гр.д.№ 7831/2015 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-б въззивен състав.
ОСЪЖДА М. Е. И. да заплати на [фирма] сумата 200 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: