3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1000
гр. София,30.12.2013год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1569 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1263 от 12.10.2012г. по гр.д. № 1046/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от № 307/ 07.05.2012г. по т.д. № 1/ 2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че Държавата има качеството на акционер и притежава 957 броя поименни акции с номинал 2 лева от капитала му и е осъдено дружеството да регистрира в книгата на акционерите и предаде на Държавата временни удостоверения за притежаваните от нея 957 акции.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата, Държавата, чрез областния управител, оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че обстоятелството, че държавата не е вписана в книгата на акционерите и не е представила временни удостоверения по чл.167 ТЗ, не налага извод на недопустимост на предявените исковете по чл.71 ТЗ, доколкото притежаването на акции от капитала на ответника по исковете- настоящ касатор, техния брой и издаването и притежаването на временни удостоверения от държавата, са предмет на спора, с който съдът е сезиран. За да уважи исковете по чл.71 ТЗ решаващият състав е взел предвид обстоятелствата, че: дружеството е възникнало като акционерно през 1996г. след преобразуване на [фирма] в [фирма], с едноличен собственик на капитала държавата, разпределен в 35 963 броя акции по 1000 лева; извършени са от държавата продажби на акции и подписани споразумения за безвъзмездно прехвърляне на акции по реда на ЗППДОП /отм./; отчетено е извършеното през 2001г. преобразуване на дружеството чрез отделяне, както и направените увеличения/ намаления на капитала чрез номиналната стойност на акциите.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС- чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно: /1/ Относно книгата на акционерите и извършените в същата записвания или липса на такива и може ли съдът да изключи значението й?; /2/ Длъжен ли е съдът да елиминира доказателствата, които по своята същност са равностепенни частни документи?; /3/ Осъществено ли е валидно прехвърляне на права от държавата, при положение, че е извършено без временни удостоверения?; /4/ Достатъчно ли е само да се твърди в исковата молба наличието на качеството акционер, което да обуслови наличието на правен интерес от водене на иска, при положение, че това право е оспорено?; /5/ Допустимо ли е съдът да основава решаващите си правни изводи на предположения, вместо на доказателствата по делото?. Поддържа се, че въпросът за значението на книгата на акционерите е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
Не се доказва твърдяната от жалбоподателя вероятна недопустимост на въззивното решение, поради липса на правен интерес от воденето на иска, тъй като наличието му се преценява с оглед наведените твърдения в исковата молба, като дали ищецът притежава отричаното от ответника право е въпрос на основателност на претенцията, а не на нейната допустимост.
Въпросът за значението на вписванията в книгата на акционерите е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, поради което по отношение на него е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос е формирана практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК – решение № 52/ 25.04.2013г. по т.д. № 472/ 2012г. на ВКС, I ТО, съгласно която вписването в книгата на акционерите по смисъла на чл.185 ал.2 ТЗ не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции и има само декларативно действие по отношение на дружеството. В цитираното от касатора решение № 16/ 25.10.2010г. по гр.д. № 2659/ 2008г. на ВКС, IV ГО, също е прието, че действителното акционерно участие не може да бъде определено на база на книгата на акционерите. Даденото разрешение се възприема напълно от настоящия състав, и в съответствие с него е постановен обжалвания въззивен акт, поради което не са налице поддържаните от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /последната от които, само формално посочена, без обосновка/.
Релевираният въпрос за валидността на прехвърлянето на права от държавата на трети лица при липса на издадени в полза на държавата временни удостоверения, не се обхваща от предмета на спора, тъй като предмет на исковете по чл.71 ТЗ не са правата на третите лица, а на държавата, която не претендира права върху прехвърлените от нея на третите лица акции. Ето защо, по отношение на този въпрос липсва общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
На последно място, въпросите, свързани с извършената от въззивната инстанция преценка на доказателствата по делото, касаят правилността на атакувания съдебен акт, поради което не могат да бъдат разглеждани във фазата на селектиране на касационната жалба.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1263 от 12.10.2012г. по гр.д. № 1046/2012г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.