О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1000
София, 09.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3443 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1т.1- т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба вх.№670/04.04.2013 г. от „Театрално-продуцентски център „Й. Й.”-гр.Д., представляван от процесуален представител адв.Д. Т., срещу решение №11/20.02.2013 г. по гр.д.№2/2013 г. на Силистренския окръжен съд .
Ответницата по касационната жалба В. Г. Т. не изразява становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, с предмет на обжалване решение по неоценяеми искове и обусловен оценяем иск .
С обжалваното решение Силистренският окръжен съд е отменил решение № 666/19.11.2012 г. по гр.д.№ 897/2012 г. на Силистренския районен съд,с което са отхвърлени предявените от В. Г. Т. искове въз основа на чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ и е признал за незаконно уволнението й, отменил е заповед №4/15.03.2012 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение поради съкращение в щата, възстановил я е на заеманата преди уволнението длъжност „актриса” и е уважил иска й по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ, като й е присъдил обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на сумата 3 287,16 лв. и 730 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е извършено реално съкращение в щата, но че не е направен подбор между лицата , заемащи съкращаваните длъжности. Счел е, че липсва преценка кои актьори имат най-висока квалификация и работят най-добре, за да останат на работа; че не са представени доказателства каква квалификация, трудов стаж по специалността и професионални качества имат; че справката за заетост и назначената съдебна експертиза, установяващи слаба заетост на ответницата по касационната жалба, не дават отговор на въпроса за професионалните й качества. Приел е, че такава статистика не е законов критерий и предвид спецификата на творческия процес не е доказано, че извеждането й за само няколкомесечен период може да бъде единствен критерий относно преценката за по-добра работа.Намерил е , че не е даден отговор на въпроса защо ответницата по касационната жалба не е била избирана за участие в повече постановки : защото не е добра актриса или защото не живее и работи в [населено място].В тази връзка е направил извод, че след създаването на театрално-продуцентския център в [населено място] на база обединението на театрите в [населено място] и в [населено място], е променено мястото на работа в [населено място], но работното й място е запазено в [населено място].Уточнил е съдържанието на двете понятия , като е приел, че съгласно чл.66 ал.3 КТ място на работа е седалището на работодателя , а работно място съгласно пар.1 т.4 ДР на КТ е „ помещение, цех, стая…” и то е било, и е останало в сградата на театъра в [населено място], независимо че според У. правилник на центъра, този театър е станал приемаща сцена. Въззивният съд е приел, че ако е било променено работното място , ответницата по касационната жалба е извършила дисциплинарно нарушение, като не е ходила на работа на новото работно място, но това не е законов критерий за извършване на подбор.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е извел материалноправния въпрос за съдебния контрол на фактическата преценка за работата на лицата, включени в подбора по чл.329 ал.1 КТ , основаваща се на личните впечатления на работодателя относно нивото на изпълняваната работа от подлежащия на съкращаване служител, които съдът не може да замести и елиминира . Счита, че обжалваното решение е в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които прилага, както и че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Становището , изразено в тези решения, за неподлежаща на съдебен контрол преценка на работодателя за качествата на работника, освен в случаите на злоупотреба, е изоставено . С ТР №3 /16.01.2012 г. по тълк.д. №3/2011г. на ОСГК е прието, че преценката на работодателя по чл.329 ал.1 КТ кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ.При упражняването на контрола съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Касаторът е приложил и определение на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК, което не представлява съдебна практика, тъй като с него не се създава сила на пресъдено нещо.
Поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за доказателствената сила на констатациите на работодателя за качеството на работа на включените в подбора лица. Счита, че в тази връзка въззивното решение противоречи на влязло в сила решение от 18.02.2013 г. по гр.д.№2280/2012 г. на Добричкия районен съд. По така изведения въпрос няма изразени становища нито в решението на въззивния съд, нито в цитираното решение на Добричкия районен съд. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК-т.1, правният въпрос трябва да е обусловил волята на съда, обективирана в решението му.
Касаторът е поставил и материалноправният въпрос по тълкуване на понятията „място на работа” и „работно място” и при наличието на императивно задължение по чл.66 ал.1 т.1 КТ първото да се уговаря между страните, дали следва съдът да разглежда и второто, което не е елемент на трудовото правоотношение, за да формира решаващи мотиви Поддържа основание за допускане на касационно обжалване чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по него няма произнасяне на ВКС.Във връзка с така формулирания въпрос също няма разрешение в обжалваното решение, въззивният съд е разграничил двете понятия, но не е изразявал становище дали трябва да разглежда понятието „работно място”, за да формира решаващи мотиви. Тъй като не е изведен от конкретни правни разрешения на въззивния съд, а е поставен общо тематично, въпросът не може да бъде преценен като общо основание за допускане на касационно обжалване. ВКС е задължен да разрешава правни въпроси, които са поставени във връзка с произнасянето на въззивната инстанция по предмета на делото и са обусловили неговия изход, те са относими към приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсва обосноваване и на допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.В хипотезата развитие на правото, когато не е създадена съдебна практика, касаторът трябва да аргументира в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на правната норма,чието тълкуване иска и което не е сторено.
Изведен е процесуалноправният въпрос представлява ли надхвърляне правомощията на въззивния съд произнасянето му по непредявени оплаквания в първата инстанция и във въззивната жалба, както и събиране на доказателства по своя инициатива, без те да са поискани от въззивника и допуснатите процесуални нарушения от въззивния съд обхващат ли се от нарушенията по чл. 269 ГПК, визирани в решение №255/11.07.2011 г. по гр.д.№587/2010 г.,ІV г.о.Така поставен въпросът е по правилността на решението и не може да бъде разглеждан в настоящото производство.Освен това в цитираното решение на ВКС е дадено разрешение по въпроса за точното приложение на чл.268 ал.1 ГПК относно съдържанието на доклада на въззивния съд и в частност следва ли въззивният съд да даде указания на страната по чл.146 ал.2 ГПК, когато счита, че определени обстоятелства,твърдяни от нея, не са били доказани в първоинстанционното производство.
От изложеното следва изводът,че не е обосновано наличие на общи и допълнителни основания от касатора, което има за последица недопускане на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №11/20.02.2013 г. по гр.д.№2/2013 г. на Силистренския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: