4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1001
гр.София, 02.10.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3147 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЦДГ „Д. р.”, [населено място], [община], област Р., срещу решение № 1 от 04.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 372 по описа за 2013 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 26 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 645 по описа за 2012 г. на Районен съд-гр. Исперих за отмяна на уволнението на М. Д. Й., извършено на основание чл.325, ал.1, т.8 от КТ със заповед № РД-02-08/03 от 14.01.2009 г. и служителката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и допълнителното решение по същото дело от 24.09.2013 г., с което работодателят е осъден да заплати на ищцата 3 840 лв. обезщетение за оставането и без работа за периода от 15.01.2009 г. до 15.07.2009 г.
Касаторът твърди, че решението на Разградския окръжен съд е недопустимо в частта, с която е потвърдено решението на районния съд за присъждане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, а в останалите части е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Дали е допустимо въззивно решение, с което се потвърждава първоинстанционно решение, произнесено по непредявен иск?
2. Целодневната детска градина има ли статут на общинска детска градина, ако заповедта на кмета на общината не е била обнародвана в ДВ съгласно разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗНП в редакцията и от 1998 г.
3. Може ли да се извърши възстановяване на предишната работа на директор на детска градина, когато длъжността вече не съществува поради преобразуване, с което детската градина престава да съществува като самостоятелно организационно обособено образувание по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ?
Касаторът моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата М. Д. Й. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 100 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Първият въпрос на касатора е поставен във връзка с обстоятелството, че въззивният съд е потвърдил допълнителното първоинстанционно решение за присъждане на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, което касаторът смята за недопустимо. Действително, исковата молба в частта относно претенцията за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа е била нередовна, тъй като е бил посочен само размерът на месечното брутно трудово възнаграждение. С молбата за допълване на първоначалното решение обаче ищцата е уточнила, че претендира обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ и е посочила исковия период. По този начин тя е отстранила нередовностите на исковата молба, поради което първоинстанционното решение е допустимо и първият въпрос на касатора не е относим към спора.
Вторият въпрос на касатора е от значение за изхода на спора относно законността на уволнението. Ищцата М. Й. е работила като директор с група в ЦДГ „Д. р.” от 2002 г., когато градината е била филиал на друга детска градина. На 2.01.2003 г. Общинският народен съвет е приел решение да отдели градината в самостоятелно управлявано звено и в изпълнение на това решение кметът на населеното място е приел съответната заповед. През 2008 г. е обявен конкурс за длъжността на ищцата, който е спечелен от друго лице, поради което тя е била уволнена на основание чл.325, ал.1, т.8 от КТ. Съдилищата са приели, че конкурсът е незаконосъобразно проведен и оттам уволнението е незаконно, тъй като детската градина не е станала самостоятелно юридическо лице. Процедурата за обявяването и за юридическо лице е започнала със заповед № 4 от 7.01.2003 г. на кмета на [община], но е останала недовършена, тъй като заповедта не е била обнародвана съобразно чл.10, ал.7 от ЗНП. Ето защо не се касае за детска градина като юридическо лице, поради което не може да бъде обявен конкурс за неин директор съобразно чл.37, ал.6 от ЗНП. Даденото от съдилищата тълкуване съответства на ясната разпоредба на ал.7 на чл.10 от Закона за народната просвета, в която е посочено, че общинските детски градини придобиват качеството на юридически лица от деня на обнародването на заповедта в „Държавен вестник”, освен ако в нея не е посочено друго. Тъй като в заповедта на кмета не е посочен друг начален момент, а тази заповед не е обнародвана, детската градина не е придобила статута на юридическо лице. Следователно отговорът на втория въпрос на касатора произтича от напълно ясна правна норма, чието тълкуване не представлява затруднение за съдилищата, поради което по този въпрос не е нужно да се допуска касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд.
Третият поставен от касатора въпрос е обусловен от възражението му, повдигнато във въззивната жалба, че в хода на делото е извършено преобразуване на детската градина, по силата на което длъжността, заемана от ищцата е престанала да съществува. В този случай според касатора тя не може да бъде възстановена на заеманата преди уволнението работа. Отговорът на този въпрос в правната теория и съдебната практика е противоположен на схващането на касатора. Искът за възстановяване на работа следва да се уважава и в случаите, когато предприятието или част от него е закрито или съответната длъжност е съкратена. Макар реалното връщане на работника и ли служителя на предишната работа да е невъзможно, за него ще настъпят редица благоприятни последици, поради което възстановяването е необходимо с оглед реалната му защита/”Коментар на Кодекса на труда”,В. Мръчков, К. Средкова, А. Василев, 11 издание от 2013 г., стр.1068, р.127 от 19.02.1992 г. по гр. д. № 1287 от 1991 г. на ІІІ ГО, р.№ 1127-99-ІІІ ГО, р. № 155 от 2000 г. на ІІІ ГО и р. № 716 от 2003 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Следователно по третия въпрос на касатора въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, поради което и този въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване на второинстанционното решение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по поставените от касатора въпроси касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 от 04.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 372 по описа за 2013 г. на Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА ЦДГ „Д. р.”, [населено място], [община], област Р., [улица], да заплати на М. Д. Й., ЕГН [ЕГН], сумата 100/сто/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: