О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1001
гр. София 27.10.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1259/2017 год.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Л. Л. – С., приподписана от адв. Г. Ч. против решение № 5331/17.10.2016 г.по в.гр.д № 540/2016 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, допълнено с определение № 6238/01.12.2016 г., постановено по същото дело на основание чл. 248 вр. чл. 250 ГПК, в частта, с която е отменено решение № 97/20.04.2016 г. по гр.д № 932/2014 г. по описа на Районен съд – Петрич и е отхвърлен като неоснователен искът ? с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждането на К. С. Т. да ? заплати сумата от 8 280,00 лв., представляваща неустойка, дължима на основание т. 5 от обективирания в нотариален акт № 156, том IV, рег. № 9350, дело № 696/2007 г. по описа на Нотариус с рег. № 510 на НК с район на действие Районен съд – Петрич, договор за прехвърляне на право на строеж, претендирана за периода от 08.11.2011 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.11.2014 г. ведно със законната лихва върху сумата до окончателното ? изплащане.
В жалбата се релевират подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение.Иска се неговата отмяна, както и да бъде присъдена претендираната неустойка.
Като основание за допускане на касационна проверка е формулиран въпросът: „Следва ли да се възприеме, че договорът, сключен между страни е развален?“. Позовава се на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и сочи решение № 206/05.05.2010 г. по т.д. № 18/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 17/19.03.2010 г. по т.д. № 414/2009 г. по описа на ВКС, I т.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – К. С. Т., подаден чрез назначения й особен представител адв. Г. К.. Поддържа се становище, че не са налице основания за допускане до касационна проверка.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 18.08.2006 г. Н. Л. Л. – С. придобила право да построи и стане собственик на четириетажна жилищна сграда – северен калкан в УПИ IV – 1955, в кв. 63 по ПУП на [населено място] по силата на нотариален акт за учредяване право на строеж № 127, том III, рег. № 6358, дело № 480/2006 г. по описа на Нотариус рег. № 510 на НК с район на действие Районен съд – [населено място]. С договор за суперфиция от 08.11.2007 г., обективиран в нотариален акт № 156, том IV, рег. № 9350, дело № 696/2007 г. по описа на Нотариус с рег. № 510 на НК с район на действие Районен съд – [населено място], Н. Л. Л. – С. е прехвърлила описаното право на строеж на К. С. Т.. Страните се договорили, че суперфициарят ще построи сам или чрез трето лице със свои средства, материали и работна ръка и ще предаде владението на прехвърлителя върху подробно описани в нотариалния акт обекти /чл. 2/, както следва: 1. източен гараж, 2. източен апартамент, 3. западен апартамент. Уговорен и подробно описан бил и видът, в който следвало да бъдат предадени обектите /т. 3/. В пункт 4 на сключения договор било прието, че К. С. Т. ще изпълни задълженията си да построи и предаде на Н. Л. Л.-С. обектите, описани в т. 2, в срок до 24 месеца от даване на протокол за строителна линия и ниво за обекта. В пункт 5 било договорено, че при забавено изпълнение на задължението по пункт 4 с повече от шест месеца суперфициарят ще дължи на прехвърлителката месечна неустойка в размер на пазарната цена на наемите за имотите за периода до предаването им в съответния вид. Съдът е посочил, че на 05.11.2007 г. е съставен протокол за строителна линия и ниво на обекта. Позовал се на изслушаната в първа инстанция съдебно-техническа експертиза и е установил, че към момента на огледа от вещото лице на 08.09.2015 г. процесните обекти били в степен на завършеност „груб строеж“,а наемната цена на имотите за периода от 08.11.2011 г. до 06.11.2014 г. общо възлиза на сумата от 8 280 лв. При тези фактически данни Окръжен съд – Благоевград е достигнал до различни правни изводи от първоинстанционния Районен съд – Петрич и е счел, че предявеният иск за неустойка е неоснователен. Крайното му разрешение почива на мотива, че кредиторът има право на неустойка само и единствено тогава, когато е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. Счел е, че страните са постигнали уговорка за мораторна неустойка, обезпечаваща забавеното изпълнение на задълженията за изграждане на обектите в уговорения вид и за предаването им и доколкото се касае за неизпълнение на предвидени задължения в срок в тежест на ищеца е било да докаже, че е било налице изпълнение на задълженията, но не в уговорения срок. Посочил е, че не е налице забавено изпълнение, тъй като сградата изобщо не е изградена в уговорения от страните в т. 3 вид, а е изградена само до степен „груб строеж“, като на ищцата не са предадени договорените обекти. Съдът е достигнал до заключение, че не е налице забава в изпълнението, а частично изпълнение от страна на суперфициаря за изграждане на сградата – извършени са само част от дължимите СМР и пълно неизпълнение на задължението за предаване на обектите. За тези форми на неизпълнение неустойка не е уговорена в процесния договор. Не е доказано и че длъжникът е престирал това, което следва да престира, но не във времето в което трябва да престира. Ето защо е приел, че не може да се търси претендираната неустойка за забава, тъй като не е доказано наличие на формата на неизпълнение, която я обуславя. Тези мотиви са обусловили крайния извод на съда за неоснователност на предявения иск.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Противно на твърденията на жалбоподателя в атакуваното решение не се съдържа извод на въззивния съд, че сключеният договор за прехвърляне право на строеж е развален. Решаващата воля на съда е обусловена от преценката за липса на формата на неизпъление, за която е уговорена претендираната неустойка, а именно – забавено изпълнение. Прието е, че претенция за такава неустойка е основателна единствено в случай, че след падежа на задължението е налице изпълнение на договора, а неустойката ще се дължи за периода на забава от падежа до изпълнението. Следователно въпросът обусловил крайното разрешение на съда е дали основателността на претенцията за неустойката за забава е обусловена от последващо изпълнение на дължимото или е достатъчно да не е налице изпълнение на падежа. Такъв въпрос не е поставен от касатора и с оглед диспозитивното начало, прокламирано като принцип на гражданското съдопроизводство, касационната инстанция няма правомощията да го изведе. Съдът от своя страна не е изследвал дали договорът между страните е развален, това обстоятелство не е и въведено като предмет на настоящия спор. В цитираните от касатора решения по чл. 290 ГПК се разрешават правни въпроси за дължимост на неустойка в случай, че договорът между страните е развален, респективно същите са неотносими към спора. Отделно само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че с Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС се даде задължително тълкуване на закона, според което не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение е развален поради виновно неизпълнение. Във връзка с изложените съображения и доколкото поставеният въпрос от касатора не е бил предмет на обсъждане в обжалваното решение, то не са налице основания за допускане на касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5331/17.10.2016 г., постановено по възз.гр. д. № 540/2016г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: