1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1001
С., 07.11.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 775 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. С. Е. и Т. А. Е., чрез пълномощника им адвокат Д. М., против решение № 535 от 6.12.2010 г., постановено по гр.д. № 717 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 4920 от 2.07.2010 г. по гр.д. № 871/2010 г. на Районен съд-Благоевград за осъждане на С. С. Е. и Т. А. Е. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на А. Д. Е. да упражнява собствеността си върху собствения му имот – * ид.ч. от южната половина на тавана, находящ се в построената двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ *, кв.* по плана на [населено място], като му осигурят достъп за своя сметка до тавана.
Ответникът по касационната жалба А. Д. Е. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Искът по чл.109 ЗС е основан на твърденията, че от години ответниците са заключили входната врата към тавана, с което пречат на ползването му. Във въззивната жалба ответниците са навели твърдения, че не съществуват никакви доказателства за зазиждане на входната врата към тавана; че е следвало да се докаже с какви действия ответната страна е ограничила достъпа до тавана, като не е установено кой и кога е поставил стъклената витрина, която ограничава този достъп. В. съд е потвърдил осъдителното първоинстанционно решение, тъй като оплакванията в жалбата са неоснователни и приемайки че на основание наследство и давност страните по делото са собственици на процесните недвижими имоти – парцел и таванско помещение изградено в построената двуетажна жилищна сграда в имота, при равни права от по * ид.част. за ищеца и ответника, като е разпределено ползването на тавана /нотариален акт №*, том * от 1982 г./ между праводател на ищеца и праводател на ответниците, но последните пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост по отношение на този недвижим имот, като са му ограничили достъпа до него, чрез зазиждане на входната врата водеща към тавана. В тази насока са всички събрани по делото доказателства – гласни такива и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Освен това няма спор между страните по делото, че тавана е достъпен само за ответника, като достъпа на ищеца към стълбищната клетка е прекъснат на ниво първи етаж. Счетено е, че е без значение за спора е поради какви причини и кога е станало прекъсването на достъпа на ищеца до стълбищната клетка, а е относимо, че ответниците пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост, поради което негаторният иск е основателен.
К. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. следва ли въззивната инстанция да препраща с решението си към мотивите на първоинстанционния съд, когато изтъкнатото в жалбата основание за отмяна е липсата на мотиви и анализиране на конкретни доказателства, от които да се разбере как съдът е достигнал до конкретни фактически констатации, а от там и до конкретни правни изводи; 2. следва ли въззивния съд да направи анализ на доказателствения материал и да даде да се разбере въз основа на кои доказателства е достигнал до същите като районния съд фактически констатации и съответно до същите правни изводи и да отговори приема ли за основателни изложените във въззивната жалба основания за отмяна или не и поради какви причини; 3. следва ли при предявяване на иск с правно основание чл.109 ЗС ищеца да ангажира доказателства, с които да установи твърденията си, че са налице неоснователни действия, с които се пречи на упражняване на правата на собственика, както и кой ги извършва и в какво се изразяват, за да се счете, че иска е основателен и доказан; 4. налице ли е извършване на неоснователни действия, което пречи на собственика на упражнява правата си, в случай, че същият не е ангажирал доказателства, с които да установява, че входната врата за тавана е зазидана и следва ли да докаже пред съда кой е извършителя на тези неоснователни действия и в какво се изразяват, или е достатъчно да се докаже, че собственика не може да упражнява правата си, без значение кой и с какви действия му пречи и това да доведе до осъждане на ответната страна. Въпросите са обосновани с тезата на касаторите, че въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК без да обсъди доводите им във въззивната жалба; че без значение за съда е, че ищецът не е правил твърдение за зазиждане на входната врата за тавана, а и такива доказателства по делото няма; че не е установен конкретния извършител на неоснователните действия.
Тезата на касаторите не съответства на данните по делото, а съответно и поставените въпроси са неотносими. В. съд не е препратил към мотивите на районния съд, а е изложил собствени фактически и правни изводи, изрично приемайки за неоснователни доводите на въззивната жалба. Направените фактически изводи са мотивирани с целия доказателствен материал, независимо, че не са посочени отделните доказателства, но това не е било необходимо, тъй като и въззивниците на са посочили конкретни доказателства, които да не са били обсъдени или да са били тълкувани изолирано или превратно. Изложена е и тезата на съда, че е без значение кой конкретно е преустановил достъпа до тавана, а достатъчно е, че ответниците поддържат това състояние, с което пречат на ищеца да го ползва, която е в съответствие с практиката на ВКС – например решение № 75 от 26.02.2010 г. по гр.д. № 395/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., с което се приеме, че е без правно значение дали ответника е извършил незаконното действие, след като поддържа създаденото състояние.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 535 от 6.12.2010 г., постановено по гр.д. № 717 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: