2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1002
гр.София, 02.10.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2822 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на E. Ф. В. срещу решение № 14 от 13.02.2014 г., постановено по в. гр.д.№ 309 по описа за 2012 г. на Разградския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 54 от 13.07.2012 г. по бр. д. № 46 по описа за 2012 г. на Разградския районен съд и производството по делото е прекратено.
Касаторът Е. В. твърди, че решението на Разградския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
Следва ли съдът по висящ бракоразводен процес, след възобновяване на процеса поради влязло в сила решение за унищожаване на брака, да обезсилва изцяло постановеното решение, в това число относно съединените с иска за развод искове относно фамилното име и относно ползването на семейното жилище, ако в производството по иска за унищожаване на брака такива искове не са били предявени до приключване на процеса с влязло в сила съдебно решение?
Твърди, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на определение № 471 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 573/2009 г. на ІV ГО на ВКС и т.9 на ТР № 1 от 4.1.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения от нея въпрос.
Ответникът по жалбата Й. В. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 250 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По искова молба за развод, предявена от касатора Е. В. на 8.5.2012 г., Разградският районен съд е постановил решение № 54 от 13.07.2012 г. по бр. д. № 46 по описа за 2012 г., с което е прекратил гражданския брак между страните и е предоставил на съпругата ползването на семейното жилище. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството, тъй като с влязло в сила решение бракът между страните е унищожен. Касаторът Е. В. признава, че производството по иска за развод правилно е било прекратено, а първоинстанционното решение-обезсилено. Смята обаче, че делото е следвало да продължи по искането и за предоставяне ползването на семейното жилище. В този смисъл е поставеният от нея въпрос, който е от значение за изхода на спора дали въззивното решение в обжалваната част е правилно. Противно на схващането на касатора възприетото от въззивния съд разрешение да прекрати изцяло производството съответства на нормата на чл.322, ал.2, изречение второ от ГПК и не противоречи на цитираната в изложението съдебна практика. Поради спецификата на материалното правоотношение искът за унищожаемост на брака правилно е бил разгледан преди иска за неговото прекратяване с развод. Съгласно чл.322, ал.2, изречение второ от ГПК заедно с този иск задължително се предявяват и разглеждат исканията за ползването на семейното жилище и за промяна на фамилното име. Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, съдът не се произнася служебно относно ползването на семейното жилище, а само по искане на страната, предявено от ищеца с исковата молба, а от ответника с отговора на исковата молба или с насрещен иск/ решение № 511 от 16.01.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1364/2011 г на ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Следователно касаторът е имал възможност и е следвало да заяви искането си за предоставяне ползването на семейното жилище в преюдициалния процес по иска за унищожаемост на брака. Ето защо въззивният съд, разглеждащ станалия недопустим иск за прекратяване на брака с развод, не е бил длъжен да се произнася по това искане, тъй като вече няма редовно предявен иск, с който искането да бъде съединено. Посочената от касатора съдебна практика не е относима към случая. Разрешението, дадено в т.9 на ТР № 1 от 4.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, се отнася за възможността да се изменя брачният иск пред въззивната инстанция, която хипотеза в случая не е налице. В определение № 471 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 573/2009 г. на ІV ГО на ВКС се приема, че искът за издръжка може да се предяви не само в брачния процес, а и в общия исков процес. Изводът в това определение не касае искането за предоставяне на семейното жилище след прекратяване или унищожаване на брака.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по поставения от касатора въпрос касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 13.02.2014 г., постановено по в. гр.д.№ 309 по описа за 2012 г. на Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Ф. В., ЕГН [ЕГН], да заплати на Й. Д. В., ЕГН [ЕГН], сумата 250/двеста и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: