О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1002
София, 28.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 329/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Н.И. – процесуален представител на П. Е. И. срещу решение № 408/ 24.10.2013 год.на Великотърновски окръжен съд ,постановено по гр.д.№ 743/2013 год.,с което е потвърдено решение № 401/ 19.04.2013 год.по гр.д.№ 4545/2012 год. на Великотърновски районен съд,с което е отхвърлен искът му против П. Е. Е. за отмяна на дарение на недвижим имот,оформен с нот.акт № 88,т.4,д.№ 1271/1992 год.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 по следния материално правен въпрос – следва ли,при доказана трайна нужда на дарителя от издръжка и от лични грижи и при неполагане на такива и недаване на издръжка от страна на дарения,дарението да се запази,по причина,че дарения е безработен и декларира,че няма доходи,въпреки,че е в трудоспособна възраст,здрав и няма пречка да реализира доход.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че доказаните от ищеца месечни разходи са общо 270 лв., в т.ч.доплащане за лекарствата, които му осигурява Здравната каса в размер на 120 лв.,за ток, вода и телефон около 100 лв. и за социален патронаж около 50 лв., а станалите твърдени разходи са недоказани.От друга страна, месечната му пенсия възлиза на 426,68 лв. към м. март 2013 г.,поради което съдът е направил логичен извод, че разходите на ищеца , включително и за възнаграждение за помощта на друго лице, могат да бъдат задоволени със средствата от получаваната от него пенсия.Приел е,че в случая не е необходимо да се обсъждат възможностите на надарения при положение, че липсва нужда от средства за допълнителна издръжка на дарителя и макар и нетрудоспособен, дарителят може сам да се обслужва.Освен това дори и да се нуждае дарителят от помощта на друго лице, то доходите му са достатъчни да покрие тази нужда.Неполагането на лични грижи само по себе си не е условия за отмяна.В противен случай,съдът е приел,че ако се излезе от законовите условия, би се стигнало до отричане характеристиката на дарението като безвъзмездна сделка.А отмяна на дарението като изключителна мярка се допуска, когато дарителят е изпаднал в положение да мизерства и липсата на помощ от надарения, което от морално задължение се е превърнало в условие за отмяна на дарението.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице,защото поставеният материалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС – ТР № 1 / 21.10.2013 год. по т.д.№1/2013 год. на ОСГК,според която при иск за отмяна на дарението на основание чл.227,ал.1,б.”в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност,когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка,от която той трайно се нуждае,ако поради липса на достатъчно средства,с даването на издръжка на дарителя,дареният би поставил себе си и лицата,които е длъжен да издържа по закон,в по-лошо положение от това на дарителя.Правото на дарителя да иска отмяна на дарението на основание чл.227,ал.1,б.”в” ЗЗД възниква,когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен,сходна на степента на укоримост на поведението му в другите,уредени от закона основания за отмяна на дарението,но не се приравнява по последици,т.е.ако дарителят има нужда и иска издръжка,а дареният няма обективна възможност да я осигури е налице обективна невъзможност за престиране,а не виновно неизпълнение,каквото би било налице при недаване на издръжка при възможност за предоставянето й.
На ответника с оглед изход на спора се следват разноски за настоящата инстанция в размер на 300/триста/лв.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 408/ 24.10.2013 год.на Великотърновски окръжен съд ,постановено по гр.д.№ 743/2013 год.
ОСЪЖДА П. Е. И. да заплати на П. Е. Е. разноски за настоящата инстанция в размер на 300/триста/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: