4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1002
С., 07.11.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 788 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. И. Н., представлявана от адвокат Л. С., против решение № 195 от 18.04.2011 г., постановено по гр.д. № 126 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Русе, с което е отменено решение № 2943 от 1.12.2010 г. по гр.д. № 7581/2009 г. на Районен съд-Русе и е постановено друго за намаляване на завещателното разпореждане на И. Н. И., поч.27.10.2008 г. в полза на В. И. Н., извършено със саморъчно завещание от 20.01.2008 г. на недвижим имот-магазин, находящ се в [населено място], [улица] */* части и е допусната съдебна делба на този имот между съсобствениците и при права в съсобствеността, както следва: */* ид.ч. за М. Н. И. и */* ид.ч. за В. Н. И..
Ответникът по касационната жалба М. И. Н. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а Г. Д. И. /спрямо, която искът за делба е отхвърлен, тъй като не е поискала възстановяване на запазената си част/ не е изразила становище.
Ищецът М. И. Н. е поискал да се възстанови запазената му част от наследството на И. Н. И., поч.27.10.2008 г. и да се допусне делба на процесния магазин. Ответницата В. И. Н. е възразила, че имота е нейна лична собственост, тъй като го е придобила чрез давностно владение, като от 1996 г. владението за нея е осъществявано от наследодателя, а от 20.01.1998 г. лично от нея. В. съд е приел, че извода на първоинстанционния съд за придобиване на магазина по давност от В. Н. е неправилен. Имота е придобит от наследодателя на страните в качеството му на [фирма] с нотариален акт № *, т.*, рег № *, д.№ * от 10.04.2000 г., а впоследствие със саморъчно завещание от 20.01.2008 г. е завещан на дъщеря му В. Н.. Счетено е, че тези факти напълно изключват придобиването на правото на собственост върху магазина по давност от В. Н.. Същата твърди, че давността за нея е почнала да тече от 20.01.1998 г., но събраните по делото гласни доказателства сочат, че за периода от 1998 г. до 2000 г. едноличният търговец е бил наемател на този магазин, което автоматично изключва възможността лицето, работило в магазина, дори и това да е била В. Н. да свои магазина като собствен. Обстоятелството, че от закупуване на магазина същата е участвала в търговската дейност, развивана в този магазин, не сочи тя да е отблъснала владението на собственика и да е започнала свое владение върху този недвижим имот което се потвържава и от направеното на 20.01.2008 г. в нейна полза завещание от страна на баща й, който именно в качеството на собственик е завещал на дъщеря си собственият си магазин. С оглед извода, че В. Н. не е придобила магазина по давност, е разгледано искането на М. Н. за възстановяване на запазената му част, като след образуване и остойностяване на наследствена маса по реда на чл.31 ЗН е прието, че запазената му част е на стойност 50 660 лв., а от чистия актив в наследството получава имущество на стойност 34 576лв., т.е за да се попълни неговата запазена част е необходима сумата от 16 084 лв., с колкото е намален и напревения в полза на В. Н. завет. Тъй като другия наследник със запазена част Г. Д. И. не е поискала възстановяването й е прието, че спрямо нея иска за делба на магазина следва да се отхвърли, а делбата му да се допусне между М. Н. и В. Н..
К. В. И. Н. счита, че възивното решение противоречи на практиката на ВКС, а и на практиката на други окръжни съдилища по материално правните въпроси: 1. издаването на нотариален акт за собственост на името на наследодателя прекъсва ли придобивна давност за същия имот, която е започнала да тече в полза на негов наследник и 2. изготвянето на завещание за недвижим имот от наследодателя прекъсва ли придобивна давност за същия имот, която е започнала да тече в полза на негов наследник. В. съд обаче не се е произнесъл по тези въпроси. Мотивите му са че в периода 1998 – 2000 г. В. Н. е работила в магазина, нает от баща й, т.е. същата е била държател, а след 2000 г. е помагала в търговската дейност на баща си, но не го е отблъснала като собственик, за да се приеме, че е започнала свое владение, т.е. продължила е да бъде държател. След като по въпросите, свързани с прекъсване на владението липсва произнасяне във въззивното решение, то не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и не следва да се обсъжда приложената към изложението съдебна практика.
Поставен е и процесуално правния въпрос допустимо ли е въззивният съд служебно да назначава съдебна експертиза, при положение, че такава не е поискана от никоя от страните по делото. Въпросът е поставен с оглед служебно допуснатата от окръжния съд експертиза за оценка на останалите в наследството имущества към датата на откриване на наследството, тъй като изслушаната в първоинстанционния съд експертиза е дала оценка към момента на заключението. В двете определения, на които се позовава касатора са преценени предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваните актове, поради което същите не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Служебното допускане на експертиза за остойностяване на наследствената маса към посочения в закона момент при искане по чл.30 ЗН е задължение на съда според трайната практика на ВКС, израз на която е например решение № 93 по гр.д. № 491/2002 г., ВКС, І г.о.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 195 от 18.04.2011 г., постановено по гр.д. № 126 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: