О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1003
София, 11.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3182 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Медицински университет-София,представляван от ректора чл.кор.проф.д-р В. М. и процесуален представител адв.И. С. срещу решение от 17.12.2012 г. по гр.д.№13655/2012 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ-г състав. С него е потвърдено решение от 26.03.3012 г. по гр.д.№56284/2011 г. на Софийски районен съд,72 състав, с което е признато за незаконно уволнението на Д. Д. З., извършено със заповед № 194/02.12.2011 г. на ректора на Медицински университет-София на основание чл.328 ал.1 т.10 пр.2 КТ-поради навършване на 65-годишна възраст и е отменено по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, възстановен е на длъжността „професор”, заемана преди уволнението по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ и му е присъдено обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за времето през което е останал без работа поради уволнението в периода от 02.12.2011 г.-14.03.2012 г.,в размер на сумата 14 181,87 лв. ведно със законната лихва от 13.12.2011 г. до окончателното плащане.В частта, с която е отхвърлен иска по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ за разликата до 24 631,74 лв. и за периода 15.03.2012 г.-03.06.2012 г.решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това същият е уважен и за още 10 449,87 лв. обезщетение за оставане без работа през посочения период,ведно със законната лихва от 13.12.2012 г. Потвърдено е и решение от 22.06.2012 г. по същото дело за допусната очевидна фактическа грешка, като е добавено,че се отхвърля иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване и на заеманите преди уволнението длъжности „декан”и „ръководител катедра образна и орална диагностика”.Оставена е и без разглеждане въззивната жалба на Медицински университет-София срещу решението на първоинстанционния съд ,с което е отхвърлен искът то чл.225 ал.1 КТ за разликата до пълния размер от 24 631,74 лв. за периода от 15.03.2012 г. до 03.06.2012 г. поради липса на правен интерес.
С касационната жалба са обжалвани частите от въззивното решение, с които се потвърждава решението на първоинстанционния съд от 26.03.2012 г., с които са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ.Същата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
В законовия срок не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба.
По допускането на касационното обжалване по делото се констатира следното:
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че с влязло в сила решение, постановено по предходно дело , водено между страните, ответникът по касационната жалба е възстановен на длъжностите „декан”, „професор” и „ръководител катедра образна и орална диагностика”, на които е избран с четиригодишен мандат. Към датата на настоящото му уволнение със заповед № 194/02.12.2011 г., мандатът му все още не е изтекъл. Провеждането на избори за нов декан и ръководител катедра преди изтичане срока на изборното му правоотношение , без да е заявено от него желание да бъде предсрочно освободен, както и без да е налице решение за предсрочно освобождаване от органа, който го е избрал в съответствие с изискването на чл.35 от Закона за висшето образование/ЗВО/, не може да се отрази на правото му да заема тези длъжности. Не е споделено становището на касатора,че с провеждането на нов избор съответно на декан и ръководител катедра се прекратява предсрочно мандата на досегашния и че в решението на общото събрание за нов избор са съдържа имплицитно отзоваването му. Прието е, че предсрочното прекратяване на мандата може да стане само с изрично решение на избралия го орган -общото събрание на факултета, прието с мнозинство повече от половината от списъчния състав. Направен е извод,че искът по чл.225 ал.1 КТ трябва да бъде уважен изцяло, независимо че ответникът по касационната жалба е работил по допълнително трудово правоотношение като съветник към политическия кабинет на министър-председателя.Съобразена е задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК- решение №479/08.07.2010 г. по гр.д.№965/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и е изразено становище,че подлежащото на обезщетение увреждане е съизмеримо с пропуснатото трудово възнаграждение по прекратения трудов договор, а запазването на останалите трудови правоотношения и размера на получаваните по тях трудови възнаграждения са ирелевантни. Прието е, че обезщетението е определено въз основа на последното брутно трудово възнаграждение , чийто размер е обявен с доклада по чл.146 ал.1 т.3 ГПК на първоинстанционния съд за безспорно обстоятелство , а наведеното възражение пред въззивната инстанция, че база за изчисляването му е следвало да бъде възнаграждението , което е получено през м.май 2010 г., а не през м.юни 2010 г.,е счетено за преклудирано.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира, че касационнта жалба не следва да бъде допускана до разглеждане.
Касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК той е поставил материалноправните въпроси:
– при проведен нов избор на декан, преди да е изтекъл четиригодишния мандат на действащ декан, новият избор прекратява ли предсрочно мандата на досегашния декан и в решението на общото събрание на факултета съдържа ли се имплицитно и отзоваването на действащия декан;
-ако към момента на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят работи и по трудов договор по чл.111 КТ , който продължава да действа в част или през целия релевантен шестмесечен период по чл.225 ал.1 КТ, следва ли полученото брутно трудово възнаграждение по този трудов договор /ако е с по-нисък размер/да се приспада от сумата, изчислена по реда на чл.228 ал.1 КТ.
Поставил е и процесуалноправните въпроси:
-възможно ли е частично уважаване на конститутивния иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ;
-преклудирано ли е възражение, с което се повдига спор за обявено за безспорно обстоятелство в доклада по делото в първата инстанция, когато това възражение е посочено във въззивната жалба;
– когато е подадена молба за допълване на съдебното решение разполага ли съдът с процесуалната възможност да я преквалифицира и да приеме,че е за поправка на очевидна фактическа грешка;
-каква е доказателствената сила на трудова книжка, в която няма вписвания по съответния ред.
По всички въпроси е поддържано допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т3 КТ , тъй като по тях не е създадена съдебна практика.
С оглед така поставените материалноправни въпроси и втория процесуалноправен въпрос касационният съд намира, че е обосновано наличие на общо основание за допустимост на касационното обжалване, тъй като същите са обусловили решаващата воля на въззивния съд. Касаторът не е аргументирал обаче твърдяното допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Относно поставените материалноправни въпроси е налице задължителна съдебна практика, създадена по реда на чл.290 ГПК. Относно първия материалноправен въпрос е дадено разрешение с решение № 295/05.10.2011 г. по гр.д.№1826/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., според което спрямо лице, заемащо изборна ръководна длъжност е приложима разпоредбата на чл.35 ЗВО и при прекратяване на трудовото му правоотношение е необходимо решение на органа, който го е избрал. Във връзка с втория материалноправен въпрос е решение №479/08.07.2010 г. по гр.д.№965/ 2009 г. на ВКС, ІV г.о. ,на което се е позовал и въззивният съд, както и решение № 43 от 3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 281/2011 г., IV г. о. Според дадените с тях разрешения работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното правоотношение, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Няма ограничения за броя на трудовоправните връзки по външно съвместителство. За положения труд при външно съвместителство работникът или служителят, получава и трудово възнаграждение според уговореното със съответния работодател – чл. 260 от КТ. Следователно, при незаконно уволнение по някой от трудовите договори, налице е увреждане, съизмеримо с пропуснатото брутно трудово възнаграждение по прекратения трудов договор. В този случай няма значение, че останалите трудови правоотношения са се запазили и по тях работникът или служителят е получавал трудово възнаграждение, както и неговият размер. Осъществено е основанието за търсене на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и неговият размер следва да се определи по правилата на чл. 225, ал. 1 от КТ. Следователно не се оправдава твърдението,че по така поставените въпроси липсва съдебна практика. Настоящият състав я споделя , намира ,че тя е законосъобразна и не следва да бъде променяна. По първия ,третия и четвъртия от изведените процесуалноправни въпроси въззивният съд не се е произнасял и не е излагал съображения във връзка с тях. .Според приетото с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г.на ОСГТК поставеният от касационния жалбоподател трябва да е свързан с решаващата воля на въззивния съд и да е обусловил правните му изводи ,обективирани в решението му. По втория процесуалноправен въпрос касаторът счита, че правилото на чл. 146 ал.3 изр.2 ГПК е свързано с преклудиране на доказателствените искания, но не и с преклудиране на самия правен спор и възможността да се излагат правни доводи относно неговото съдържание. Въззивният съд не се е позовавал на тази правна норма, а на чл.146 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът не е обосновал приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не е конкретизирал в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на правната норма,чието тълкуване иска.От всичко изложено по-горе се налага извод, че в разглеждания случай не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.12.2012 г. по гр.д.№13655/2012 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ-г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: