2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1003
С.,19.12.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 632/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 496 от 21.03.2011 г. по ч. гр. д. № 410/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав протоколно определение от 04.06.2010 г. по гр. д. № 1029/2009 г. С първоинстанционния акт е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по предявен от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] установителен иск за признаване недействителността на публичната продан на собствените на ищцовото дружество недвижими имоти, подробно описани в постановлението за възлагане от 16.10.2007 г. по изп. д. № 20077560400329/07 г. на ЧСИ Ц. Н., рег. № 756, с район на действие Плевенски окръжен съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Дружеството-частен касатор счита за незаконосъобразен извода на въззивната инстанция за недопустимост на предявения установителен иск поради липса на предпоставките по чл. 384, ал. 3 ГПК /отм./. Правният интерес от установяване недействителността на процесната публична продан по исков ред е обоснована с твърдението, че изпълнителният процес, в рамките на който проданта е проведена, е симулативен и че извършените в него действия, в т. ч. и постановлението за възлагане на процесните имоти, не са обжалвани от [фирма], тъй като същото е представлявано от лице без представителна власт /бившия изпълнителен директор С. Ц./, което е действало умишлено във вреда на дружеството и с това е осъществило състава на престъпление по чл. 219, ал. 3 във връзка с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като значим за делото е посочен въпросът: „Налице ли е правен интерес за длъжника от предявяване на установителен иск за разкриване недействителността на публичната продан, когато изпълнителният лист е издаден на извънсъдебно изпълнително основание; длъжникът не е бил валидно представляван и/или представляващият е действал във вреда на дружеството, с престъпни намерения и в условията на симулативен изпълнителен процес и вследствие на това не е обжалвано от длъжника постановлението за възлагане”.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – поддържа становище за неоснователност на същата по съображения, изложени в писмено възражение от 20.07.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] установителен иск за признаване недействителността на публичната продан на собствените на ищцовото дружество недвижими имоти, подробно описани в постановлението за възлагане от 16.10.2007 г. по изп. д. № 20077560400329/07 г. на ЧСИ Ц. Н., рег. № 756, с район на действие Плевенски окръжен съд, въззивната инстанция е приела, че същият е недопустим, тъй като не са налице предпоставките, изрично предвидени в чл. 384, ал. 3 ГПК /отм./, явяващ се приложим закон към настоящия случай, а именно – допуснато нарушение на чл. 379 ГПК /отм./ или неплащане на цената. Изразено е становището, че всички твърдяни от дружеството-жалбоподател нарушения при провеждането на публичната продан са относими към основанията за обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 332 ГПК /отм./ и е следвало да бъдат релевирани чрез подаване на жалба срещу постановлението за възлагане, каквато възможност е съществувала и правото на ищеца /длъжник в изпълнителното производство/ не е било преклудирано, доколкото същият твърди, че не е бил надлежно уведомяван за извършените от съдебния изпълнител действия. Според решаващия състав, заявените пороци, свързани с действия на бившия изпълнителен директор С. Ц. във вреда на дружеството, предпоставят правен интерес от водене искове за обезвреда, респ. за неоснователно обогатяване за връщане на част от продажната цена, за която се твърди, че неоснователно е възстановена на взискателя [фирма]. Относно доводите във връзка със съществуването на дълга е посочено, че същите е следвало да бъдат релевирани по реда на чл. 250 и чл. 254 ГПК /отм./, и че възражението за несъществуването на дълга, макар да не е бил предмет на акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, не е обстоятелство, относимо към чл. 384, ал. 3 ГПК /отм./.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, независимо, че поставеният от частния касатор въпрос е значим за конкретното дело, като обуславящ изхода му по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържаното по отношение на този въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е осъществено, тъй като по същия вече е налице произнасяне на Върховен касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, което съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС има задължителен характер. С решение № 92 от 18.08.2010 г. на ВКС, ІІ т. о. е прието, че публичната продан може да бъде атакувана само чрез обжалване на постановлението за възлагане и че извън основанията по чл. 384, ал. 3 ГПК /отм./ същата не може да бъде атакувана по исков ред. И доколкото постановеното от въззивния съд определение е в съответствие с цитираната задължителна практика, липсва основание за допускането му до касационно обжалване и на основанието чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 496 от 21.03.2011 г. по ч. гр. д. № 410/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: