3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1003
София,06.11.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 603/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. Н. от [населено място] против определение № 172 от 01.03.2012 г. по ч. гр. д. № 67/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Разградски окръжен съд определение от 20.12.2011 г. по гр. д. № 108/2011 г. за прекратяване на производството по същото дело поради недопустимост на предявения от И. Г. Н. от [населено място] срещу [фирма], [населено място], Област Р. иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 75 670 лв., платена първа вноска от продажната цена по договор за продажба на недвижими имоти от 10.06.1998 г.
Частният касатор поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно и не съответства на събраните по делото доказателства. Изложените от него съображения касаят, обаче, основателността на предявения иск, а не допустимостта му, която именно е предмет на преценка в обжалвания акт.
Със същите съображения е обосновано и допускането на касационния контрол с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място], Област Р. – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от И. Г. Н. от [населено място] срещу [фирма], [населено място], Област Р. иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 75 670 лв., платена първа вноска от продажната цена по договор за продажба на недвижими имоти от 10.06.1998г., въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за неговата недопустимост, тъй като въпросът за плащането на посочената сума, представляваща част от цената по договора за наем от 19.06.1998 г. /наречен „модалитетен”/, трансформиран в предварителен договор за продажба на недвижимия имот, е решен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение № 29 от 19.03.2010 г. по в. гр. д. № 21/2010 г. на Варненски апелативен съд, с което този предварителен договор е обявен за окончателен. Решаващият състав е приел, че в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД окончателно са уредени отношенията между страните по настоящото дело, включително по отношение на спорната сума, чието заплащане от ответника е констатирано изрично в цитираното решение и е условие за обявяването на предварителния договор за окончателен. Въззивният съд е отчел и обстоятелството, че в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД настоящият ищец И. Н., който не е различен правен субект от [фирма] – ответник по приключилото дело, е следвало да възрази, че първата вноска /процесната сума/ е заплатена от него, а не от купувача [фирма], но при липсата на такова възражение въпросът за дължимостта на спорната сума, доколкото е част от предмета на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, не може да бъде пререшаван.
Настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, достатъчно основание за което е липсата на конкретно посочен въпрос, по отношение на който да бъде извършена преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК дали е обуславящ изхода на конкретното дело. Депозираното от частния касатор изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК преповтаря съдържащите се в частната касационна жалба оплаквания за неправилност на въззивния акт, без да е формулиран изрично значимият за делото въпрос, в какъвто смисъл са разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Дори и да се приеме, че обуславящ изхода на делото е въпросът за приложимостта на разпоредбата на чл. 299 ГПК относно обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на съдебните решения, то касационното обжалване отново не може да бъде допуснато поради отсъствие на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
От една страна, въпреки изрично дадените му с разпореждане № 994 от 27.06.2012 г. на Варненски апелативен съд във връзка с разпореждане № 168 от 22.06.2012 г. на Председателя на Второ търговско отделение на ВКС указания, частният касатор не е посочил съдебна практика в подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което същото се явява недоказано.
От друга страна, не е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид наличието на обилна съдебна практика по приложението на чл. 299 ГПК /респ. на аналогичната му разпоредба на чл. 224 от отменения ГПК/, не може да се счете, че решаването на въпроса за пределите на силата на пресъдено нещо е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 172 от 01.03.2012 г. по ч. гр. д. № 67/2012 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: