О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1003
София, 08. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 75/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител адв. С. Х. срещу решение № 987 от 04.09.2008 год.на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. № 617/2008 год.потвърждаващо решение № 439 от 11.02.2008 год.по гр.д. № 4317/2007 год. на Варненски районен съд,с което е отхвърлен предявения от касаторката установителен иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ против ОСЗГ-Д. ч. и О. Д. ч. за признаване правото на възстановяване собствеността на наследниците на К. К. Г. върху 6 броя земеделски земи,всички находящи се в землището на с. Г..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Твърди се,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно доказателствата в исковото производство по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ и по конкретно не допускане на гласни доказателства за установяване наличието на писмения документ,начина на унищожаването му и за идентификация на имотите по площ и липса на инициатива на въззивната инстанция за изясняване на обективната истина,чието правилно и справедливо разрешаване е в противоречие с практиката на ВКС ,както и по материално правен въпрос – точното приложение на иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ,решаван противоречиво от съдилищата. Освен това разрешеването им от касационния съд ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците-ОСЗГ- Д. ч. и О. Д. ч. не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
На първо място следва да се посочи,че изложените от ищцата – касатор основания,обуславящи допустимостта на касацоинното обжалване относно процесуално правния въпрос касаещ въпроса за доказателствата в исковото производството по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ, и по конкретно за допустимостта на свидетелските показания,след изменението и допълнението на закона – ДВ бр.13 от 9.02.2007 год. не се обхваща от изброените хипотези на чл.280 ал.1 т.1- 3 ГПК. Втория процесуалноправен въпрос за липса на инициатива на въззивната инстанция за изясняване на обективната истина по съществото си представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е относим към правилността на решението,поради което би следвало да е част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК вр.чл.281 ГПК. Основанията за касационно обжалване обаче са релевантни за проверката на въззивното решение по същество,докато в настоящето производство по чл.288 ГПК,ВКС преценява единствено дали касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане от гледна точка на наличието на визираните в чл.280 ГПК предпоставки. Поради това ВКС не дължи произнасяне по този довод с настоящия съдебен акт.
Що се отнася до въпроса за точното приложение на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ,то по него има богата практика на ВКС,а по редица спорни въпроси по приложението на ЗСПЗЗ и задължителен тълкувателен акт /ТР № 2/25.06.1996 год. по гр.д. № 2/96 год. на ОСГК на ВС/. Съобразно правилото на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ в приложимата му към момента на предявяване на иска редакция,лицата пропуснали да подадат заявления в определения от закона срок,могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писменни доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. В подкрепа на твърденията си ищцата – е представила пет броя опис-декларации на другите наследници на К. Г. за притежаваните в землището имоти,в които наследодателят й е посочен като една от границите. Липсват други писмени доказателства за собственост. Въззивният съд не е придал решаващо значение на извлечението на емлячния регистър/в случая непълно,поради липса на страници/,а изводите му за недоказаност на твърдяното от ищцата – право се основават на съвкупната преценка на доказателствата по делото. Липсват други писмени доказателства,които да удостоверят,че след закупуването на имота с неформален писмен договор през 1912 год.от наследодателя на касаторката имотът е продължавал да бъде владян от наследодателя й,като по този начин да може да се съди,че осъществяваната фактическа власт е била с намерение имотът да бъде своен,в резултат на което към датата на колективизирането имотът да е придобит по давност. По така формираните от съда изводи не е посочена противоречива практика.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. Доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на канкретни факти.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 987 от 04.09.2008 год.на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. № 617/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: