3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004
Гр.София, 17.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1096 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] срещу решение № 611/05.12.13г., постановено по т.д.№ 894/13г. от Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 455/06.12.12г. по т.д.№ 579/10г. на Старозагорския окръжен съд и делото е върнато за разглеждане на предявените искове.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] и третото лице помагач и ответник по обратния иск [фирма], [населено място] не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с предявения главен иск ищецът ДФ „Земеделие” е поискал да бъде осъден ответника [фирма] за сумата от 217152.25 лв. по запис на заповед, издаден на 18.07.05г., като обезпечение на негово вземане по договор за инвестиционен преференциален кредит от 19.05.05г. за сумата от 391244 лв., отпуснат от ДФ „Земеделие” на третото лице помагач [фирма]. Решаващият състав е изложил съображения за недопустимост на първоинстанционното решение, с което ответникът е осъден да заплати на ДФ „Земеделие” сумата от 203191.53 лв., представляваща неизпълнение на поети задължения по споразумение от 24.02.05г., касателно т.5.7 от същото да плати остатъка от дълга на [фирма] по договора за кредит с фонда и по т.5.6, б.”б” да издаде запис на заповед за обезпечение на изпълнението на това задължение. Според апелативния съд такъв иск не е предявен, тъй като в исковата молба не се твърдяло записът на заповед да е издаден за обезпечаване на изпълнението на това рамково споразумение. Твърденията в исковата молба са преценени като позоваване на записа на заповед, издаден като гаранция за изпълнение на отпуснат кредит от 19.05.05г.
Касаторът поставя материалноправния въпрос за задължението на съда да изследва каузалното правоотношение между страните, когато предмет на делото е издаден запис на заповед, и процесуалния въпрос за допустимостта на съдебно решение, когато съдът наред с мотивите по съществото на спора, излага и мотиви, които не се отнасят до предмета на делото.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставените въпроси, разграничени като материалноправен и процесуален, са въпроси, относими към допустимостта на първоинстанционното решение. Касаторът е посочил практика на ВКС по въпроса за изследване на каузалното правоотношение, когато предмет на делото е вземане, основано на запис на заповед. С тази практика обосновава както наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, евентуално по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С ТР №4/18.06.14г. по тълк.д.№ 4/13г. на ОСГТК на ВКС, т.е. след подаване на касационната жалба, е дадено разрешение за връзката между запис на заповед и каузално правоотношение, по повод или връзка с което е издадена ценната книга при преценка на предмета на делото по предявен установителен иск по чл.422 ГПК.
В случая въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, като е приел, че същото е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск след допуснатото изменение на иска – преминаване от установителен иск по чл.422 ГПК в осъдителен. Независимо, че въззивният съд е обсъждал твърдяната от ищеца по иска връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, той е приел, че главният иск, с който е сезиран първоинстанционния съд е прекият менителничен иск, който не е разгледан. В този смисъл обжалваното решение съответства на практиката на ВКС.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 611/05.12.13г., постановено по т.д.№ 894/13г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.