2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1005
София,06.11.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 739/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. И. Г. от [населено място] срещу определение № 11 289 от 09.07.2012 г. по ч. гр. д. № 8306/2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „Б” състав, с което е оставено без разглеждане подаденото от същото лице възражение вх. № 3311758 от 15.05.2012 г. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.11.201 г. по ч. гр. д. № 13 160/2010 г. на СРС, 92 състав.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение, като поддържа, че не дължи претендираната сума и че не е уведомявана за такова задължение.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане депозираното от Н. И. Г. възражение от 15.05.2012 г. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 02.11.2010 г. по ч. гр. д. № 13 160/2010 г. на СРС, 92 състав, въззивният съд е счел, че същото е недопустимо, тъй като по отношение на него не е спазен предвиденият в чл. 423, ал. 1 ГПК 1-месечен срок, за чието начало решаващият състав е приел датата 08.03.2012 г, на която е връчена призовката за доброволно изпълнение на длъжника.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК, за да е допустимо, възражението срещу заповедта за изпълнение, издадена по реда н чл. 410 или чл. 417 ГПК, трябва да е подадено в рамките на 1-месечен срок, считано от узнаване на заповедта. Това императивно изискване в случая не е спазено. По делото е представена покана за доброволно изпълнение, връчена лично на длъжника по изпълнението Н. И. Г. на 08.03.2012 г., в която изрично е отбелязано също и връчването на подлежащия на изпълнение акт, издаден по ч. гр. д. № 13 160/2010 г. на СРС, 92 състав. Тази дата именно следва да се счита за момент на узнаване на заповедта за изпълнение и за начало на преклузивния срок за подаване на възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК. С оглед на посочената дата, подаденото на 15.05.2012 г. възражение се явява просрочено и като такова не подлежи на разглеждане, както правилно е преценил въззивният съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11 289 от 09.07.2012 г. по ч. гр. д. № 8306/2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „Б” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: