О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1005
Гр.С., 02.10.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ Р.
при участието на секретаря …………., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3289 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Г. срещу решение от 27.12.13г. по г.д.№.6942/13г. на Софийски градски съд, ІV Д въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба Българска национална телевизия я оспорва.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, чл.344 ал.1 т.2 и чл.344 ал.1 т.3 КТ за неоснователни и, като е отменил първоинстанционното решение, ги е отхвърлил. За да достигне до този извод е приел, че е налице соченото в заповедта за уволнение основание на чл.325 т.9 КТ. Посочил е, че невъзможността на лицето да изпълнява заеманата длъжност е установена с изрично решение на ТЕЛК, а от друга страна към момента на прекратяването не е съществувала свободна длъжност, на която би могло да се извърши трудоустрояване съобразно здравословното състояние и противопоказания. При тези обстоятелства е отхвърлил иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ като неоснователен, както и обусловените от него акцесорни такива с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ и чл.344 ал.1 т.3 КТ.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи по предмета на спора /ТР №.1/2009г. ОСГТК на ВКС/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №.266/24.03.10г. по г.д.№.814/09г. на ВКС, Трето ГО, по правните въпроси: 1. „Подлежи ли преценка на работодателя в производствената характеристика на работното място на съдебен контрол (при атакуване на карта за оценка на длъжността, която заема И. Г. – домакин, управител на склад, изготвена от работодателя)?”, 2.„Обвързан ли е съда от ЕР на ТЕЛК, в което невярно и целенасочено са представени неверни данни за работното място на ищцата?”, 3. „Допустимо ли е със съдебно-медицинска експертиза да бъдат опровергавани неверни записи, които са подвели ТЕЛК при постановяване на ЕР?”, 4.”Допустимо ли е въззивният съд да се позовава само на част от заключенията на вещите лица, а без мотиви /мълчаливо/ да не уважава останалите изводи на експертите?”, 5.„Доколко е обвързващата сила /предписание на ЕР на ТЕЛК, при условие, че още районният съд забрани/недопусна вещите лица да направят оглед на работното място /работна стая и на отделно място склад за техника?”.
Поставените от касатора въпроси могат да бъдат групирани като такива, насочени към правната възможност на гражданския съд да преразгледа законосъобразността на решението на ТЕЛК /№.1, №.2, №.3, №.5/, и такива, инвокиращи необоснованост на въззивното решение /№.4/.
Първата група въпроси са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд. Те не са били предмет на неговото произнасяне – той не ги е обсъждал и не е основал решението си на тях. От друга страна, доколкото са свързани с правните последици на решението на ТЕЛК /на чиято задължителна сила съдът се е опрял, за да направи извод за наличието на първата предпоставка на чл.325 ал.1 т.9 КТ – невъзможност на лицето да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност /инвалидност/, или поради здравословни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК/, на практика с тях се цели пререшаване на въпроса за наличието на предпоставките за издаването му /вкл. предвид представена от работодателя характеристика на работното място, респективно евентуална верност или неверност на данните в нея/. Преразглеждането на този въпрос в гражданското съдопроизводство е недопустимо, доколкото съществува специален ред за обжалване на решение на ТЕЛК. То съставлява административен акт и пътят за оспорването му е различен – по административен ред, като възможността за обжалване е била указана и в самото решение на ТЕЛК. Гражданският съд не би могъл да се произнася по неговата валидност и законосъобразност извън хипотезата на чл.17 ал.2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това дали те подлежат на административен контрол, като не може да се произнася инцидентно по законосъобразността им, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е участвала в административното производство по издаването и обжалването му. Очевидно разглеждания случай не попада в предвиденото в чл.17 ал.2 ГПК изключение.
Четвъртия въпрос от изложението на касационните основания на практика касае обосноваността на обжалваното въззивно решение. Необосноваността, обаче, не е сред основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. Необосноваността е касационно основание именно по чл.281 ГПК, като проверката за нейното наличие не може да се извърши в производство по чл.288 ГПК. Тя се извършва в евентуално производство по разглеждане на жалбата по същество – т.е. след като касационната инстанция е преценила, че са налице предпоставките за допустимост на касационно обжалване на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид всичко изложено по-горе, соченото от касатора касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице и касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.12.13г. по г.д.№.6942/13г. на Софийски градски съд, ІV Д с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ