О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1006
гр. София 20.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2857/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. А., подадена чрез адв. И. К., против решение № 54/26.04.2018 г. по възз.гр.д. № 120/2018 г. по описа на Апелативен съд – В. в частта, с която искът на К. А. А. против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди: болки и страдания вследствие повдигнатото на 29.07.2011 г. и поддържано обвинение за извършено престъпление, по което е оправдан с присъда от 27.04.2017 г. по н.о.х.д. № 227/2014 г. по описа на Окръжен съд- Варна, e oтхвърлен за сумата над 7 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основното възражение на касатора е свързано с доводите за несправедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на въпроса относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, разрешен в противоречие с решение № 186/21.12.2017 г. по гр.д. № 1780/2017 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 350/2011 г. по гр.д. № 1382/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 70/2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 158/2012 по гр.д. № 708/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 215/2014 г. по гр.д. № 1287/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 59/12.05.2016 г. по гр.д. № 3340/2015 г. по описа на ВКС, III г.о. Сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. „Следва ли да се счита, че мярката за неотклонение „парична гаранция“ и „подписка“ не затруднява лечението на обвиняемо, респ. подсъдимо лице, на наличните му заболявания, каквито в случая на настоящия касатор са исхемична болест на сърцето, остър миокарден инфаркт, коронарна атеросклероза, хипертонична болест III стадий, висока степен, сърдечна форма; хипертонично сърце; захарен диабет тип 2; диабетна полиневропатия?“; 2. „Допустимо ли е и може ли да се счита за справедливо определено обезщетение, редуцираното по размер от въззивния съд присъдено обезщетение за нематериални вреди по ЗОДОВ при условие, че въззивният съд сам е констатирал липса на обсъждане от първоинстанционния съд на допълнително доказано основание от значение за делото, като в мотивите си въззивният съд е поправил тази неточност и е взел предвид допълнителното основание, но в същото време в диспозитива вместо да увеличи присъдената претенция в размер по-висок от присъдената от долната инстанция е редуцирал присъдената с решението сума в по-нисък размер, достигащ до една трета от присъдената от първоинстанционния съд сума?‘. Поддържа , че атакуваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като прави аналогия с присъдените обезщетения в други съдени решения на ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република България не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвид цената на предявения иск.
Производството по делото е образувано по искова молба на К. А. А. против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди: болки и страдания вследствие на повдигнатото на 29.07.2011 г. и поддържано обвинение за извършено престъпление, по което е бил оправдан с присъда от 27.04.2017 г. по н.о.х.д. № 227/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва. Първостепенният Окръжен съд-Варна е приел, че искът е доказан по основание и размер и е присъдил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. С атакуваното въззивно решение първоинстанционното е частично отменено и е прието, че справедлив размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди представлява сумата от 7 000 лв.
За да се произнесе въззивният съд е установил следните факти: К. А. А. е бил дългогодишен служител на НАП, като на 21.12.2009 г. се пенсионирал поради достигане на осигурителен стаж и възраст. На 29.07.2011 г. е привлечен като обвиняем и разпитан по ДП № 436/2009 г. на ОД на МВР В. за престъпления от февруари 2007 г., извършени от него в качеството му на длъжностно лице при извършване на проверка за процедура по възстановяване на ДДС. На 02.04.2013 г. е внесен нов обвинителен акт по преписка № 983/2009 г. по описа на ОП В. по дело № 406/2009 г. по описа на ОД МВР по обвинение на А.. С определение от 24.06.2013 г. по н.о.х.д. № 425/2013 г. Окръжен съд-Варна е върнал делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения. С определение от 08.11.2013 г. по ч.н.х.д. № 1359/2013 г. по описа на Окръжен съд-Варна, досъдебното производство е върнато на прокурор, като му е указано в тримесечен срок да предприеме съответни действия. С постановление от 30.10.2013 г. на разследващ полицай по досъдебно производство № 406/2009 г. по описа на ОД на МВР В. К. А. А. е привлечен като обвиняем за това, че в периода от 05.02.2007 г. до 15.02.2007 г. при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Д. Я., в качеството си на длъжностно лице – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – В., като е заемал отговорно служебно положение – изпълняващ функциите ръководител екип, в хода на извършена проверка и във връзка с издаден Акт за прихващане и възстановяване № 2655 от 15.02.2007 г., с който е възстановен ДДС в размер на 186 712,04 лв. на [фирма], умишлено не изпълнил и нарушил служебните си задължения по чл. 37, ал. 1 и ал. 3 ДОПК, чл. 51 ДОПК вр. чл. 4, ал. 2, т. 3 ЗСч, чл. 56, ал. 1 ДОПК, чл. 65, ал. 8 ЗДДС, като деянието било извършено с цел да набави на Я. Я. в качеството му на представляващ на същото дружество имотна облага като от деянието са настъпили значителни вредни последици и то представлява особено тежък случай. На 24.02.2014 г. е внесен обвинителен акт по преписка № 983/2009 г. по дело № 406/2009 г. на ОД МВР В.. Междувременно Министерството на финансите е предявило иск против К. А. А. и други лица за солидарно заплащане на сумата от 1 758 956, 86 лв., представляваща обезщетение за вредите от престъплението, който съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане. В заседание от 18.01.2016 г. делото е отложено поради заболяване на К. А. А., въпреки че съдът е докладвал, че един от защитниците не може да пътува със самолет от София поради лошото време. С присъда от 17.03.2016 г. по н.о.х.д. № 227/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна К. А. А. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата била предмет на въззивна и касационна проверка и окончателно влязла в сила на 27.04.2017 г.след произнасяне на ВКС.
По отношение на здравословното състояние на К. А. А. съдът е установил, че на ищеца е поставена следната диагноза: исхемична болест на сърцето, остър миокарден инфаркт, коронарна атеросклероза, хипертонична болест III стадий, висока степен, сърдечна форма, хиперточнино сърце, захарен диабет тип 2, диабетна полиневропатия. При преценка на показанията на изслушаните свидетели съдът установил, че обвинението в престъпление сломило К. А. А., който се ползвал с добра репутация и авторитет на работното си място и дори след като се бил пенсионирал бил търсен за съвети. Изслушана е и съдебно-психологическа експертиза, от заключението на вещото лице се установява, че повдигнатото обвинение било несъвместимо с представата за себе си на ищеца, не са изключвани самоубийствени мисли, преживял кошмари и повишена ситуативна тревожност.
Участието на К. А. А. в престъплението било отразено в национален ежедневник на 30.01.2016 г., а оправдателната присъда е поместена в сайт за местни новини без да се сочи името на ищеца.
За да определи справедливия размер на обезщетението съдът съобразил, че незаконното наказателно преследване продължило почти шест години, през този период К. А. А. не е бил задържан под стража, обвинението се отразило сериозно върху пострадалия с оглед личността му, начина му на живот и възпрепятствало осъществяването на намерението му да работи като вещо лице, засегната била личната и емоционалната му сфера. Гласността на повдигнатото обвинение също допринесла за влошаването на емоционалното му състояние. Съдът обаче е съобразил, че свободата на обвиняемия не била ограничена, не са налице необратими за здравето му последици. Макар и да са били възпрепятствани плановете му да работи като вещо лице в съда, ищецът все пак бил в пенсионна възраст. Съдът е счел за нерелевантни и доводите на ищеца за „вина“ на Прокуратурата на Република България, доколкото отговорността по ЗОДОВ е обективна. Приел е, че твърдението за затруднено лечение е несъстоятелно предвид наложената мярка за неотклонение, която не ограничавала свободата на ищеца. Посочил е, че неправилно първостепенният съд не е възприел довода на ищеца за надграждане в отрицателен смисъл на болестното му състояние, а това обстоятелство е релевантно и следва да бъде взето предвид. При тези мотиви Апелативен съд – В. е достигнал до извод, че справедливия размер на дължимото обезщетение е сумата от 7 000 лв. и е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е определено обезщетение над този размер до сумата от 10 000 лв.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления или в противоречие с практиката на ВКС, да решен в противоречие с атовете на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят, а третата хипотеза се обосновава.
Повдигнатият от касатора въпрос, относно определянето на справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е обусловил решаващата воля на въззивния съд и отговаря на изискванията за общо основание. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК,по поставения въпрос, уточнен и конкретизиран на основание т.1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, както следва: „При определяне на обезщетение по чл. 52 ЗЗД дължи ли въззивният съд произнасяне по всички установени релевантнии факти, представляващи критерии обусловили крайното му разрешение, както и в случай, че намери за необходимо да редуцира присъденото от първостепенния съд обезщетение, дължи ли да посочи защо намира, че то е завишено?“.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 54/26.04.2018 г., постановено по в. гр. д. № 120/ 2018 г. по описа на Апелативен съд – В. .
УКАЗВА на К. А. А. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5 лева /пет лева/, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: